Елфите на Шанара

— Оттук, Рен — каза Орин Страйът.

При портата, през която минаха, имаше пазачи — млади мъже със сурови лица с подчертано елфови черти и очи, които изглеждаха уморени и стари. Рен ги погледна, когато мина покрай тях и я побиха тръпки от начина, по който те отвърнаха на погледа й. Гарт се приближи бавно до рамото на Рен и ги закри.

Бухала ги поведе и те минаха по един мост, свързващ двата бряга на изкопа, който ограждаше града от вътрешната страна настаните му. Рен погледна назад, присвивайки очи срещу светлината. В изкопа нямаше нито капка вода. Изкопаването му изглеждаше напълно безсмислено. Все пак беше ясно, че е предназначен да бъде някакъв вид защита за града. Двата му бряга бяха свързани на дузина места с рампи, които водеха към стените. Рен погледна въпросително Гарт, но огромният мъж поклати глава.

Между дърветата пред тях се откриваше някакво шосе, което криволичеше към центъра на града. Те тръгнаха по него, но едва бяха изминали няколко метра, когато срещнаха голяма група забързани войници, предвождани от мъж с избеляла от слънцето коса. Бухала дръпна Рен и Гарт настрана в сенките и мъжът мина покрай тях без да ги види.

— Фейтън — поясни Бухала, гледайки след него. — Миропомазан от кралицата на бойното поле, неин спасител от ужасните създания. — Той каза това иронично, без да се усмихне. — Най-лош кошмар за Елфа Ловец.

Те вървяха мълчаливо, отклонявайки се от пътя, за да следват серия странични улици, които ги водеха покрай редици потъмнели магазини и вили. Рен се оглеждаше с любопитство, изучавайки и попивайки всичко. Голяма част от видяното беше така, както си го представяла, защото освен размерите си Арборлон не беше много по-различен от селата в Южната земя, като например Сенни дол. Разликата бе, разбира се, и в постоянното присъствие на защитната стена, която проблясваше в далечината и напомняше за водената битка. Когато след известно време светлината изчезна зад стена от дървета, градът придоби някогашния си вид от времето преди настъпването на демоните и обсадата. Тогава е било чудно хубаво да се живее тук, помисли си Рен, в град, обграден с гори. Както, бе над Рил Сонг, възстановен на този райски остров от своя първообраз на Западната земя, давайки шанс на народа си да започне живота отново, свободен от заплахата за потисничество от Федерацията. Тогава не е имало никакви демони, Килешан е спял, а Мороуиндъл е бил спокоен — една мечта, породена от въображението.

Спомняше ли си някой още тази мечта? — запита се тя.

Бухалът ги преведе през горичка о г ясен и стройна бреза, където тишината господстваше над всичко наоколо. Те стигнаха до желязна ограда, която се издигаше на двадесет фута във въздуха с наредени отгоре островърхи шипове, после завиха наляво и тръгнаха покрай нея. Отвъд се ширеха засенчвани от дърветата поляни, а сред тях се издигаше сграда с кулички, която можеше да бъде само двореца на Владетелите Елфи. Елеседилите царуваха по времето на нейните прадеди, спомни си Рен. Но кой беше сега? Те обиколиха оградата до едно място, където сенките бяха така дълбоки, че беше трудно да се вижда. Там Бухала спря и се наведе към оградата. Рен чу скърцането на ключ в ключалка и портата в оградата се разтвори. Те минаха през нея, почакаха, докато Бухала я заключи отново и после пресякоха пъстрата тревна площ до двореца. Никой не се появи, за да ги попита кои са. Никой не се виждаше. Сигурно има стража, помисли Рен. Изключено е да няма. Те достигнаха до сградата и спряха.