Елфите на Шанара

В каква фаза е луната? — внезапно се запита Рен. Колко ли време бе минало, откакто Тайгър Тай ги беше оставил тук? Тя учудена установи, че не знае.

Стреса тръгна отново напред. Те се изкачиха на едно възвишение с пръснати тук и там осакатени храсти без листа и свиха надолу към едно дефиле. Мъгла се разливаше върху скалистия терен и те опипваха несигурно своя път. Навлажнените бодли на Стреса проблясваха, а въздухът бе станал студен. Имаше светлина, но бе трудно да се каже откъде идваше. Рен чу пращене като че ли нещо се разцепваше, последвано от съскането на пара и газове, които излизаха на воля. Някакъв писък се чу и изчезна. Мърморенията затихваха, после отново започваха. Рен забави дишането си. Толкова много неща се случваха, а тя нищо не можеше да види. Звуци идваха отвсякъде, но бяха неразбираеми. Нямаше никакви знаци за разчитане и никакви следи за следване. Имаше само безкраен пейзаж от скали, огън и мъгла. Фавн изцвърча тихо и настойчиво.

В същия момент Стреса внезапно спря. Бодлите й щръкнаха, а тромавото й тяло се сниши към земята. Рен се приведе и посегна към своя къс меч, сепвайки се от лекото докосване на Гарт. В мъглата отпред имаше нещо тъмно. Стреса отстъпи назад и потърси друг път. Но тук дефилето беше тясно и нямаше пространство за маневриране. Тя настръхна и се обърна рязко. Тъмното петно се очерта и започна да приема форма. Нещо на два крака вървеше към тях. Гарт се отдръпна настрана, мълчалив като сенките. Рен освободи меча от канията и притаи дъх.

Фигурата излезе от мъглата и забави ход. Това беше мъж, облечен изцяло в тесни дрехи със землист цвят. Дрехите бяха измачкани и износени, със следи от пепел и мръсотия и без никакви метални закопчалки или катарами. Ботушите от мека кожа, които завършваха точно над глезените му, бяха протрити и горната им част бе прегъната надолу. Самият мъж приличаше на дрехите си. Той бе среден на ръст, но изглеждаше по-висок, защото беше прекалено слаб. Продълговатото му лице с орлов нос и без брада беше небръснато, а тъмната му коса бе покрита в по-голямата си част от странна, наподобяваща чорап шапка. На пръв поглед той приличаше на нещо, което е било безнадеждно смачкано и избеляло, защото е било дълго време сгънато и захвърлено.

Не изглеждаше изненадан, че ги вижда. Нито уплашен. Без да каже нещо, той допря показалец до устните си, погледна за миг през рамо и после им посочи назад пътя, по който бяха дошли.

В продължение на една минута никой не се помръдна, все още не знаеха какво да правят. Тогава Рен видя това, което бе пропуснала преди. Под шапката и разрешената коса имаше островърхи уши и наклонени вежди. Този мъж беше елф.