Елфите на Шанара

Рен погледна червенокосата жена, която вече наливаше вода от стомна в един леген и подбираше чисти дрехи. Минута по-късно тя се върна и коленичи до Рен. Ръцете й се оказаха изненадващо силни, когато свали дрехите на Рен и започна да я къпе. Действаше безмълвно, докато кралицата наблюдаваше, после превърза там, където бе нужно и донесе една широка, удобна нощница, която Рен прие с благодарност и се мушна в нея. Това бяха първите чисти дрехи, които обличаше от седмици. Червенокосата жена прекоси помещението и се върна с чаша топло и успокояващо питие. Рен го помириса колебливо, откри следи от бира, чай и още нещо, и го изпи без да каже дума.

Еленро Елеседил се отпусна на кушетката до нея и взе ръката й.

— Сега, Рен, можем да разговаряме. Гладна ли си? Искаш ли първо да хапнеш нещо?

Рен поклати отрицателно глава. Бе твърде уморена, за да яде и твърде нетърпелива да открие какво имаше да й каже кралицата.

— Добре тогава — каза с въздишка Еленро. — Откъде да започнем?

Рен изведнъж осъзна, че червенокосата жена идва да седне срещу тях. Рен я погледна подозрително. Кралицата я бе нарекла Еоуен. Рен бе решила, че Еоуен е лична прислужница на кралицата и че ги е придружила само за да се погрижи за техния комфорт, след което както другите щеше да бъде освободена. Но кралицата не я освободи. Дори като че ли едва ли чувствуваше нейното присъствие, а и Еоуен не даваше никакви признаци, че се кани да излезе. Колкото повече Рен обмисляше този факт, толкова по-малко Еоуен й изглеждаше обикновена прислужница. Имаше нещо особено в начина, по който, тя се държеше и реагираше на всичко, което кралицата казваше или правеше. Беше достатъчно бърза, за да помогне, когато я помолят, но не показваше почтителното си отношение към Еленро Елеседил, както това правеха другите.

Кралицата видя накъде гледа Рен и се усмихна.

— Боя се, че отново съм прибързала — каза тя. И не съм се показала достатъчно учтива. Това е Еоуен Сирайз, Рен, моята най-добра приятелка и съветничка. Тя всъщност е причината да си тук.

— Не разбирам какво имаш предвид — каза Рен, леко намръщена. — Аз съм тук, защото се заех с търсенето на елфите. То се осъществи, защото друидът Аланон ме помоли да се заема с него. Какво общо има Еоуен с това?

— Аланон — прошепна Кралицата на елфите, разсейвайки се за момент. — Дори в смъртта си той продължава да се грижи за нас. — Тя пусна ръката на Рен смутена. — Рен, позволи ми първо да ти задам един въпрос. Как успя да ни намериш? Можеш ли да ни разкажеш за своето пътуване, за това как стигна до Мороуиндъл и Арборлон?

Рен нямаше търпение да научи истината за своята майка, но не тя командваше тук. Затова прикри своето нетърпение и направи така, както я помоли кралицата. Тя разказа за сънищата, изпратени от Аланон, за появата на Коглайн и предприетото в резултат на това пътешествие до Рога на пъкъла, за поръченията на духа на Друида към рода Омсфорд, за нейното завръщане заедно с Гарт в Западната земя и за търсенето на някакви сведения за съдбата на елфите, за пътя на двамата до Гримпен Уърд и разговора им с Усойницата, за бягството им към развалините на Летящото крило, за идването на Тайгър Тай и Дух и за полета им до Мороуиндъл и за пътешествието им там. Тя пропусна само две неща: не спомена за Щадуина, който беше ги проследил и за факта, че притежаваше Елфовите камъни. Бухала беше съвсем ясен в предупреждението си да не казва нищо за Камъните, докато не остане насаме с кралицата. И тъй като не каза за Камъните, тя не можеше да каже нищо и за Шадуина.