Елфите на Шанара

— Един Летящ ездач на име Тайгър Тай ни доведе тук, мен и Гарт, от сушата. Ние идваме, за да намерим елфите. — Рен направи пауза. А вие ми приличате на един от тях.

— Няма никакви елфи — отвърна с усмивка другият, при което бръчките му станаха по-дълбоки. — Всеки го знае. — Шегата го забавляваше. — Но ако настоявате, мога, предполагам, да призная, че съм един от тях. Аз съм Орин Страйът. Всички ме наричат Бухала. Може би се досещате защо?

— Вие ходите на лов през нощта?

— Мога да виждам в тъмното. Ето защо съм тук, навън, отвъд стените на града, където никой друг не би си направил труда да дойде. Аз съм очите на кралицата.

— Кралицата ли? — попита Рен, примигвайки от учудване.

Бухалът отхвърли въпроса с поклащане наглава.

— Вие сте изминала целия този път, за да намерите елфите, Рен Омсфорд? За какво? Защо се интересувате какво е станало с нас? — Около очите му се образуваха бръчки. — Имате голям късмет, че ви намерих. Имате късмет, всъщност, че дори още сте жива, Или може би греша. Виждам, че вие самата сте елф. — Усмивката изчезна. — Възможно ли е…?

Гласът на елфа колебливо заглъхна. В очите му имаше нещо, което Рен не можеше да различи. Липса на вяра, на надежда, на какво? Тя понечи да каже нещо, но Бухала, й направи знак да мълчи.

— Рен, аз ще ви заведа в града, но вашите приятели ще трябва да чакат тук — каза той. — Или поточно при реката, където е поне относително безопасно.

— Не — отвърна веднага Рен. — Моите приятели ще дойдат с мен.

— Не е възможно — обясни Бухала. Гласът му оставаше търпелив и вежлив. — Забранено ми е да водя в града който и да било друг освен елфи. Бих постъпил другояче, ако можех, но законът не може да бъде нарушен.

— Пхффт. Аз мога да чакам при — хгуулл реката — измърмори Стреса. — Във всеки случай изпълних обещанието си.

Рен не й обърна внимание. Продължаваше да гледа втренчено Бухала.

— Там не е безопасно — настоя тя.

— Никъде не е безопасно — отвърна тъжно другият. — Стреса и Фавн са свикнали да се грижат за себе си. И твоят приятел Гарт изглежда достатъчно способен на това. Ден или два, Рен — това ще бъде всичко. Дотогава ще успеете да убедите Съвета да ги пусне да влязат вътре. Или вие ще можете да напуснете и да се присъедините към тях.

Рен не знаеше за какъв Съвет говореше той, но макар че бе готова да отстъпи за Стреса и Фавн, нямаше намерение да изостави Гарт. Комбинираната котка и Дървесният пискун сигурно бяха в състояние да оцелеят и сами, но този остров беше така чужд и коварен за Гарт, както и за нея и тя бе решена да го вземе със себе си.

— Тук трябва да има още един… — започна Рен.

Внезапно се чу крясък и една вълна от създания с много крайници се появи от мъглата. Рен едва успя да вдигне поглед, когато те връхлетяха върху нея. Тя мерна за миг втурналия се в нощта Фавн, свиващото се на топка бодливо тяло на Стреса и Гарт, който се втурна, за да я защити и после полетя от удар във въздуха. Тя измъкна меча си навреме, за да съсече най-близкия нападател. Шурна кръв и създанието се строполи на земята. Навсякъде гъмжеше от тела, криви и черни, подскачащи наоколо, които се хвърляха да дерат и разкъсват телата на малката група. Бодлите на Стреса полетяха към едно от съществата и го отпратиха назад. Гарт отхвърли един звяр и влезе в бой до Рен. Двамата опряха гърбовете си и започнаха да се сражават с прииждащите пълчища. Тя не можеше да ги види ясно. Виждаше само части от уродливите им тела и блестящите им очи. Рен потърси Бухала, но никъде не можа да го открие.