Елфите на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #3
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Елфите на Шанара». Краткое содержание книги:
Една фигура се отдели от сенките, подвижна като котка. Бухала се обърна и зачака. Фигурата дойде при тях. Казаха си нещо — твърде тихо, за да чуе нещо Рен. Фигурата се отдалечи и се стопи отново в сенките. Бухала ги подкани с ръка и те се плъзнаха през група храсти в някаква ниша. Една врата беше почти открехната. Те влязоха вътре.
Бухала, Рен и Гарт се озоваха в помещение със сводест таван, трегери с дърворезба и ъгли, които светеха. Пейки с възглавници бяха поставени до насрещната стена, а газени лампи се намираха от двете страни на сводестата двукрила врата, отворена към тъмен коридор зад нея. Някъде от този коридор, дълбоко във вътрешността на двореца, Рен чу шум от движение и далечни гласове. Следвайки примера на Бухала, Рен и те седнаха на пейките. На светло Рен можа за първи път да види колко парцалива изглеждаше. Дрехите й бяха разкъсани и изцапани с петна от кръв. Гарт изглеждаше дори по-зле. Единият ръкав на неговата туника беше напълно изчезнал, а другият висеше на парцали. Големите му ръце бяха покрити с драскотини от нокти и натъртвания. Брадатото му лице беше подуто. Той усети, че Рен го гледа и сви презрително рамене.
Една фигура се приближи, излизайки мълчаливо от коридора и бавно бе огряна от светлината. Това беше един елф, среден на ръст, с обикновен външен вид, цивилно облечен, с пронизителен поглед. Слабото му, обгоряло от слънцето лице, беше гладко обръснато, а кестенявата му коса стигаше до рамената. Той не бе много по-възрастен от Рен, но очите му подсказваха, че е видял и претърпял много. Той отиде до Бухала и хвана безмълвно ръката му.
— Трис — поздрави го Орин Страйът и после се обърна към Рен и Гарт. — Това е Рен Омсфорд, а това — нейният спътник Гарт. Идват при нас от Западната земя.
Елфът се здрависа подред с тях, без да каже нищо. Тъмните му очи срещнаха за момент очите на Рен и тя бе изненадана колко откровен и открит бе погледът му, като че ли бе неспособен да крие нещо.
— Трис е капитан на Личната охрана — съобщи Бухалът.
Рен кимна. Никой не заговори. Те стояха неловко известно време. Рен си спомни, че Личната охрана бе отговорна за безопасността на Владетелите Елфи и се зачуди защо Трис не носи никакви оръжия. В следващия момент се запита защо ли той изобщо бе тук. После отново се чу шум от движение в далечния край на затъмнения коридор и всички се обърнаха натам.
От сенките се появиха две жени. По-забележителната от двете беше дребна и нежна с огненочервена коса, бледа чиста кожа и огромни зелени очи, които доминираха върху странно триъгълното й лице. Но другата жена, по-високата от двете, привлече веднага вниманието на Рен и я накара да се изправи на крака, без дори да усети, че е станала. Сепната, Рен бързо си пое дъх. Очите им се срещнаха и жената забави хода си. Странно изражение се изписа на нейното лице. Тя беше с изящни крайници и слаба, облечена в бяла рокля, която стигаше до пода и се сбираше около тясната й талия. Нейните елфови черти бяха фино и ясно очертани: високи скули и широка уста с тънки устни. Очите й бяха наситено сини, а светлорусата й коса се спускаше до рамената, разбъркана от спането. Кожата на лицето й бе гладка и й придаваше младежки, неостаряващ външен вид.
Рен примигна невярващо към жената, Цветът на очите не бе същият, косата бе подстригана различно и жената беше по-висока. Имаше още десетина други малки неща, които ги различаваха — но че си приличаха нямаше съмнение. Рен виждаше себе си такава, каквато би изглеждала след още тридесет години. Усмивката се появи без предупреждение върху лицето на жената — внезапна, лъчезарна и възторжена.
— Еоуен, виж я колко много прилича на Алейн! — възкликна тя към червенокосата. — О, ти беше права!
Тя бавно пристъпи напред, посягайки да вземе ръцете на Рен в своите, забравила за всеки друг. — Как се казваш, дете? Рен я гледаше смутено. Явно по някаква необяснима причина жената трябваше вече да знае името й.
— Рен — прошепна другата. Усмивката й стана още по-лъчезарна и Рен откри, че се усмихва в отговор. — Добре дошла, Рен. Ние те очакваме от дълго време да се завърнеш у дома.
Рен премигна. Какво беше казала тя? Рен бързо се огледа. Гарт беше като статуя, Бухала и Трис безразлични, а червенокосата жена напрегната и неспокойна. Тя внезапно се почувствува изоставена. Светлината на газовите лампи премигваше несигурно, а сенките припълзяваха по-близо.