Дневникът на капитан Блъд
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Серия: Captain Blood #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Хрусанов
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Дневникът на капитан Блъд». Краткое содержание книги:
— Ей там. — Касикът посочи неопределено на запад. — На десет дни път.
Лицето на Блъд помрачня. Спомни си за приключенията на Морган през провлака и веднага стигна до прибързано заключение.
— Панама ли? — попита той.
Но индианецът поклати глава, а по строгото му, замислено лице се изписа нетърпение.
— Не. Санта Мария.
И той се зае несръчно да обяснява, че там, в градчето до реката със същото име, се трупа всичкото злато, добито в мините из околните планини, за да бъде пренесено в Панама. Сега е времето, когато се събира най-много злато. Скоро ще го изпратят. Ако капитан Блъд иска това злато — а Брасо Ларго знаел, че е събрано огромно количество, — той трябва да тръгне веднага.
Капитан Блъд не се усъмни в искреността и разположението на индианеца. Ожесточената омраза към испанците, която гореше в гърдите на всички индианци под испанска власт, ги правеше естествени съюзници на всеки враг на Испания.
Капитан Блъд седна на сандъка под кърмовите прозорци и се загледа в огрените от слънце води на лагуната.
— Колко души ще бъдат необходими? — попита той след някое време.
— Четиресе-десет, педесе-десет — каза Брасо Ларго, от което капитанът заключи, че иска да каже четиристотин или петстотин.
Той го разпита подробно за местността, през която трябваше да минат, и за отбранителните укрепления на Санта Мария. Брасо Ларго описа всичко в най-благоприятна светлина, заглади всички трудности и обеща не само лично той да ги води, но и да намери носачи за багажа им. И през цялото време повтаряше на капитан Блъд с бляскащ, възбуден поглед:
— Много злато. Много испанско злато. Карамба!
Той толкова често повтаряше това като папагал, с явното намерение да го привлече, че капитан Блъд се запита дали изявленията на индианеца не са прекалено настойчиви, за да бъдат напълно честни.
Капитан Блъд се замисли и изрази съмнението си чрез въпрос:
— Май много искаш да отидем, а, приятелю?
— Вървите. Да. Вие вървите — отвърна индианецът. — Испанците обичат злато. Гуанахани не обича испанци.
— И затова искаш да им напакостиш? Наистина, изглежда, че силно ги мразиш.
— Мразя! — каза Брасо Ларго. Той присви устни и издаде няколко утвърдителни гърлени звука. — Ъхъ! Ъхъ!
— Добре, добре, трябва да помисля.
Блъд повика боцмана и му предаде касика, за да се погрижи за него.
От квартердека на „Арабела“ се разнесе тръбен сигнал за свикване на съвет и той се състоя веднага щом на борда му се качиха тези, които трябваше да присъствуват.
Събрани около дъбовата маса в адмиралската кабина, те образуваха смесена група — истински представители на разнородната тълпа, която се беше разположила на лагер по 6pei а. Седнал на почетното място край масата, Блъд приличаше на испански гранд в тъмно го си и богато черно облекло, обвезано със сребро, с дълги къдрици на черната коса, които се спускаха до яката му от фина дантела; там бе и младият Джери Пит, с умно лице, облечен в обикновени дрехи oi сив домашен плат, подобно на пуританите от Западна Англия, какъвто и той е бил; а Хагторп, набит, със строго лице, облечен в елегантни дрехи, кои го не му стояха, приличаше на обикновен авантюрист, в какъвто се бе превърнал; Волверстон, с тяло на Херкулес, изгоряла от слънцето кожа, живописен и развлечен, с едно око, което гледаше много по-жестоко, отколкото беше самият той, и изобщо само неговата външност сякаш напълно отговаряше на занаята му; Макет и Джеймз приличаха на моряци; и накрая Ибервил, който командуваше група французи и не отстъпваше на Блъд по елегантност, изглеждаше и се държеше като изтънчен благородник от Версай, а не като водач на отчаяни, кръвожадни пирати.
Адмиралът — защото сега вече последователите на капитан Блъд го наричаха с тази титла — изложи пред тях предложението на Брасо Ларго. Добави само, че то идва много навреме, тъй като и без това нямали планове за близкото бъдеще.
Както можеше да се очаква, на плана се противопоставиха тия, които бяха преди всичко моряци — Пит, Макет и Джеймз. Всеки по реда си се спря на трудностите и опасностите, които съпътствуват дългите експедиции по суша. Хагторп и Волверстон се стремяха винаги да засегнат испанците в най-чувствителното им място, затова подкрепиха предложението и припомниха на съвета сполучливото нападение на Морган над Панама. Ибервил, френски хугенот, изпратен в изгнание заради вярата си, се стремеше преди всичко да реже гърлата на испанските фанатици и сега се обяви за начинанието с кротък и смирен тон, въпреки силните и кръвожадни изрази.
Така съветът се раздели на две равни половини и остана Блъд да каже решителната си дума. Но адмиралът се колебаеше и накрая заяви, че ще остави хората да решат. Смятал да потърси доброволци и ако намери необходимия брой, ще ги поведе през провлака, като остави другите при корабите.