Забавна Библия

И видя сън: ето стълба, изправена на земята, а върхът й стига до небето и ангели божии се качват и слизат по нея.

И ето господ стоеше отгоре на нея и говори: Аз съм господ, бог на твоя отец Авраама и бог на Исаака (не бой се). Земята, на която лежиш, ще я дам на тебе и на потомството ти; и потомството ти ще бъде като земния пясък; и ще се разпростреш към морето и към изток, към север и към юг; и ще бъдат благословени в тебе и в твоето семе всички земни племена.

И ето, аз съм с тебе и ще те запазя навред, където и да отидеш; и ще те върна пак в тая земя; защото няма да те оставя, докле не изпълня онова, което съм ти казал.

Иаков се събуди от съня си и рече: наистина господ е на това място, аз пък не знаех!

И уплаши се и рече: колко е страшно това място! Това не е нищо друго освен дом божи, това са врати небесни.

И стана Иаков рано сутринта, взе камъка, който беше си турил за възглавница, постави го паметник и го поля отгоре с елей.

И нарече (Иаков) името на онова място: Ветил (дом божи), а предишното име на този град беше Луз.

И даде Иаков оброк, като рече: ако (господ) бог бъде с мене и ме опази в тоя път, по който отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека, и аз се с миром върна в бащиния си дом и господ бъде мой бог — то тоя камък, който поставих паметник, ще бъде (за мене) дом божи; и от всичко, което ти, боже, ми дадеш, ще ти дам десетата част“ (Битие, гл. 28, ст. 11–22).

Няма да спорим за съществуването на град Луз, или Ветил; ще кажем между другото само това, че нито един географ никога не е чувал, нито е споменавал за такъв град. Онова обаче, на което всъщност трябва почтително да се учудваме, е практическата съобразителност на този забележителен Иаков: той измамва по-стария си брат Исав, престарелия си и сляп баща Исаак, по околен път дори и самия бог; но той не иска също и бог да го изиграе по някакъв начин и му поставя точни и ясни условия за техните по-нататъшни взаимоотношения. Току-що богът на прадедите му показва поразително зрелище: ангели, които се занимават с главоломни акробатически упражнения на стълба, и с прекрасна, подкупваща реч му обещава златни планини и въздушни замъци. Първото чувство на Иаков е страх, примесен с почитание; но той бързо се успокоява с мисълта, че всичко това е само сън. И тогава казва на бога на своите прадеди: ако ми дадеш храна и облекло, ще бъдеш мой бог и аз ще ти се покланям. Тази мисъл може да бъде изложена още и така: „ако ти не ми дадеш нищо, тогава, брат, да имаш да вземаш“. Той обещава на бога десятък; ще му даде рога при условие, че бог му изпрати вол. На добър час!