Пътят на кралете (том I)

— Не, арденте — отвърна Шалан, все още права.

— Продължавате да се държите официално — каза той с усмивка. — Кажете ми, толкова ли съм страшен?

— Възпитана съм да показвам уважение към ардентите.

— Е, аз лично намирам, че това уважение е като тор. Използвай го, където трябва, и насажденията ще процъфтят. Насипи го дебело и просто ще се разсмърди. — Очите му проблеснаха.

Нима един ардент — слуга на Всемогъщия — току-що говори за тор?

— Ардентът е представител на самия Всемогъщ. Да Ви демонстрирам липса на уважение ще е като проява на неуважение към Всемогъщия.

— Разбирам. И така ще се държите, ако Всемогъщият Ви се яви тук? Всичките официалности и поклони?

Тя се поколеба.

— Добре де, не.

— Ах, и как бихте реагирали?

— Предполагам, с болезнени крясъци — тя позволи на тази мисъл твърде леко да й се изплъзне. — Понеже е написано, че славата му е такава, щото всеки, който го погледне, тутакси ще изгори и ще стане на пепел.

Ардентът се засмя на това.

— Мъдро казано, наистина. Но моля Ви, седнете.

Тя неохотно седна.

— Изглежда, все още се борите със себе си — каза ардентът и вдигна портрета на Ясна. — Какво трябва да направя, за да Ви успокоя? Да се покача ли на тази маса и да изтанцувам една жига?

Тя примигна от изненада.

— Не възразявате? Добре тогава… — остави портрета и почна да се катери по стола.

— Не, моля Ви! — възкликна Шалан и протегна свободната си ръка.

— Сигурна ли сте? — той огледа преценяващо писалището.

— Да — каза Шалан и си представи как ардентът се олюлява, прави погрешна стъпка, пада от балкончето и лети десетки стъпки надолу към пода. — Моля Ви, обещавам повече да не Ви уважавам!

Той се усмихна, скочи от масата и седна. Заговорнически се приведе към Шалан.

— Заплахата с танца на масата почти винаги работи. Само веднъж ми се наложи да я изпълня и то заради облог с брат Ланин. Магистърът на манастира ни едва не пукна от потрес.

Шалан установи, че се усмихва.

— Вие сте ардент, забранено Ви е да притежавате собственост. На какво се обзаложихте?

— Две дълбоки вдишвания от аромата на зимна роза — отвърна брат Кабсал — и слънчевата топлина по кожата ни. — Усмихна се. — Понякога можем да сме много изобретателни. Годините, прекарани в консервиращата манастирска атмосфера, могат да направят такива неща с хората. Е, щяхте да ми обясните къде се научихте така умело да боравите с молива?

— Практика. Предполагам, че в крайна сметка всеки се научава така.

— Отново мъдри думи. Започвам да се чудя кой от двама ни е ардент. Но сигурно сте имали учител.

— Дандос Помазания.

— Ах, ако някога е имало истински майстор на молива, това е той. Та така, не, че се съмнявам в думите Ви, Сиятелство, но съм доста заинтригуван как Дандос Хералдин Ви е учил да рисувате. Понеже, когато последно проверих, той страдаше от доста смъртоносна и трайна болест. А именно — мъртъв е. От триста години насам.

Шалан се изчерви.

— Баща ми имаше негов учебник.