Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)». Краткое содержание книги:
— Точно така. Разбира се, той още отдалеч е чул шума от битката, защото се намирал от подветрената страна, а вятърът му е донесъл кажи-речи всичко. Но си дал сметка за претърпяното поражение едва когато се появили първите групички спасяващи се римляни, търсещи закрилата на лагера. Това го разтревожило достатъчно, но какъв е бил ужасът му, когато, вместо да се появят още от нашите, към лагера се стекли пълчищата на германите и галите. Според думите му били с десетки хиляди, които наобиколили римския лагер така, както плъховете наобикалят на тълпища забравената по пода храна. Цялото поле наоколо се покрило с непрестанно движещата се маса на варварите, които, опиянени от победата, кръстосвали на всички посоки, крещели бойните си песни и размахвали главите на убитите римляни, окачени по върховете на копията си. Всички до един били същински исполини, косите им или били измазвани с кал, така че да стърчат високо, или били връзвани на руси плитки над раменете им. Според думите на Ленас картината можела да вдъхне ужас и на мъртвите.
— Да видим дали ще ни вдъхне ужас и на нас двамата с теб — мрачно подметна Марий. — Скоро ще ни се наложи да се сблъскваме с подобни картини. Давай нататък.
— Вярно е, че Ленас е имал достатъчна сили поне да окаже съпротива. Но какъв смисъл би имало? Сторило му се много по-правилно да спести живота поне на шепата хора, останали под командването му — все някой ден отново щели да се сражават за честта на Рим. Развил бялото знаме върху копието си, обърнато с дръжката напред, оставил меча си и лично излязъл от лагера да говори с главатарите на победителите. Те му помилвали живота, както и на останалите. Дори след това в желанието си да покажат за какви алчни люде ни имали, ни оставили целия обоз! От скъпоценностите прибрали само онези, които Касий им отнел след първото сражение — тук на Сула не му стигнаха силите да продължи и трябваше да си поеме дълбоко дъх. — Не забравили обаче да прекарат Попилий Ленас и всички останали под хомота. След което ги изпроводили обратно до Толоза, където се уверили, че враговете им ще се върнат в Нарбон и повече няма да им се покажат пред очите.
— Като че ли започнахме твърде често да минаваме под хомота в последните години — сви заканително юмруци Марий.
— Всъщност това е и основната причина за всеобщия гняв и възмущение на Рим по адрес на Попилий Ленас — съгласи се Сула. — Ще бъде изправен пред съда да отговаря по обвинение в държавна измяна. Преди да отплавам чух, че най-вероятно няма да дочака да бъде съден. Мисля, че ще събере всичко, което може да носи, и в най-скоро време ще замине в изгнание.
— Би било и най-мъдрото от негова страна, защото по този начин поне ще опази състоянието си. Ако дочака да го изправят пред съда, държавата ще му конфискува всичко.
С тези думи Марий като че ли приключи темата и потупа с длан картата пред себе си.
— Но съдбата на Луций Касий няма да ни постигне, Луций Корнелий! С честни средства или с измама, но ние ще натикаме Югурта в миша дупка, а след това ще се върнем в Рим, за да поискаме от народа да ни гласува пълномощия срещу германите!
— Ето за това, Гай Марий, си струва да пием! — радостно вдигна чашата си Сула.
Експедицията срещу Капса се оказа успешна — всъщност на такава лесна победа не се беше надявал никой. Разбира се — и това всички го признаваха, — събитията се развиха толкова гладко единствено защото начело на легионите стоеше човек като Гай Марий. Неговият легат Авъл Манлий, началник на конницата, на която Марий нямаше особено доверие заради известния брой нумидийци в нея — нищо, че се кълняха в Рим и княз Гауда, — успя така да заблуди подчинените си, че Марий е напуснал базите си само за да търси фураж за конете, че Югурта просто нямаше как да научи за заплахата, надвиснала над главата му.
Затова когато Марий се появи пред самите порти на Капса, начело на цялата си армия, Югурта го мислеше на поне сто — сто и петдесет километра разстояние. Никой не го бе предизвестил, че римляните отдавна са се подсигурили с вода и зърно, така че спокойно биха могли да се устремят през пустинята — от долината на Баградас до стените на Капса. Когато считаната за непревземаема крепост осъмна обградена от море римски шлемове, защитниците й я предадоха, без дори да помислят да се бият. Югурта обаче както винаги успя да се спаси.
Гай Марий реши, че случаят е подходящ най-после да бъде даден един страшен урок на Нумидия и особено на племената на гетулите. Затова, затваряйки си очите пред факта, че Капса е отворила вратите си доброволно, той заповяда на войниците си да оплячкосат града, да се отдадат на всякакви жестокости и в крайна сметка да го изравнят със земята; всички възрастни, независимо мъже или жени, минаха под ножа. Ценностите, които римляните откриха, включително голямата част от баснословните богатства на Югурта, бяха натоварени на каруците и Марий можеше спокойно да изведе невредима армията си от пределите на Нумидия и да я разквартирува в Утика, преди да са започнали зимните дъждове.