Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
Той се усмихна с онази моя любима усмивка - срамежливата
- и сърцето ми се изпълни с любов.
- О, госпожо Грей, как ще се оправям с вас?
- Първо ще ми отговориш на въпроса. Какво ти се яде?
- Нещо леко. Изненадай ме! - Хм, крадеше ми думите.
- Ще видя какво мога да направя по въпроса.
Излязох от кабинета му и отидох в кухнята. Настроението ми се изпари, когато заварих там госпожа Джоунс.
- Искате ли да започна с вечерята, госпожо Грей?
-Ами...
Тя бъркаше нещо в тенджерата, нещо вкусно, апетитно.
- Мислех да направя сандвичи в багет за мен и господин Грей.
Тя ме погледна.
- Разбира се. Господин Грей обича франзели, има във фри-зера. Дори са нарязани за сандвичи. С удоволствие ще ви ги приготвя
- Знам и оценявам това, но ми се искаше аз да ги направя.
- Разбира се. Ще ви направя място.
- Какво готвите?
- Сос болонезе. Може да се яде по всяко време и с всичко. Ще го сложа в хладилника. - Усмихна се топло и намали котлона.
- Как ги предпочита? Сандвичите имам предвид - попитах с половин уста.
- Госпожо Грей, може да сложите почти всичко, което ви дойде наум. Няма начин да не го изяде!
Спогледахме се и се засмяхме.
- Благодаря.
Тръгнах към хладилника и намерих франзелите, нарязани с дължината на онези торбички, в които хората си носят сандвич за работа. Сложих ги в две чинии, мушнах ги в микровълновата и зачаках да се размразят.
Госпожа Джоунс беше изчезнала някъде. Върнах се до хладилника и почнах да търся продукти. Предполагам, беше в мои ръце да установя параметрите на взаимоотношенията ни с госпожа Джоунс, поне що се касае до домакинството. Харесваше ми да готвя за Крисчън през уикенда. Тя можеше съвсем спокойно да готви през другите дни и дори се радвах, че го прави. Последното, за което исках да се залавям след работа, беше готвене. Хм... малко като отношенията на Крисчън с подчинените му. На седмичен график. Не, не трябваше да премислям пак тези неща. Намерих шунка и едно перфектно узряло авокадо.
Точно прибавях сол и лимон към смачканото на пюре авокадо, когато Крисчън се появи от кабинета си. Носеше плановете за новата къща. Остави ги на плота, дойде при мен, прегърна ме и ме целуна по врата.
- Боса в кухнята - отбеляза.
- Може би би било по-добре боса и бременна в кухнята - засмях се.
Той замръзна. Цялото му тяло се вкамени от напрежение.
- Не, все още не! - заяви. Гласът му прозвуча нервно, но категорично.
-Да! Все още не!
Тялото му се отпусна.
- Тук постигаме пълно съгласие, госпожо Грей.
- Но ти искаш деца, нали?
- Разбира се. Някой ден. Но все още не съм готов да те деля с детето ни. - Целуна ме пак по врата.
„О, да ме дели?“
- Какво правиш? Изглежда много вкусно. - Целуна ме зад ухото и разбрах, че иска да сменим темата. По гръбнака ми мина сладък гъдел.
- Сандвичи, не виждаш ли?
Усетих усмихнатите му устни до ухото си.
- Обичам сандвичи. Ти да си хлебчето, а аз да съм по средата.
Мушнах го с лакът.
- Госпожо Грей, боли! - изохка той престорено.
- Пъзльо! - казах неодобрително.
- Пъзльо? - възкликна той удивено и ме изпляска по дупето. Подскочих. - И побързай с кльопачката, жено! После ще ти покажа какъв пъзльо съм. - Пак ме изпляска закачливо, отиде до хладилника и попита:
- Искаш ли вино?
-Да.
Крисчън беше разпънал чертежите на Гиа върху кухненския плот. Тази жена имаше наистина жестоки идеи.
- Наистина ми харесва идеята й да направим задните стени на първия етаж от стъкло, но... - почнах.
-Но?
Въздъхнах.
- Не ми се иска да унищожаваме целия дух на къщата.
- Дух ли?
- Да. Това, което предлага Гиа, е доста радикално, но... ами... аз се влюбих в къщата такава, каквато си е... с всичките й кусури. И с всичко, което си идва с... а бе с духа на къщата.
Той ме гледаше все едно съм луда.
- Някак си я харесвам такава - прошепнах.
Той помълча, после каза:
- Искам тази къща да е по твой вкус. Ще направим както ти искаш. Тя ще е твой дом.
- Но искам и ти да я харесваш. Да си щастлив в нея.
- Аз съм щастлив там, където си ти. Толкова е просто! - Очите му се впиха в моите.
Знаех, че е искрен. Гледах го и сърцето ми щеше да се пръсне от любов. Да, той наистина ме обичаше!
- Виж... - опитах се да преглътна бучката в гърлото, която бе заседнала там с напиращата в душата ми емоция. - Стъклената стена е чудесна. Може би... ако я помолим да я съчетае някак с къщата без някакви радикални промени...
Крисчън се усмихна
- Както искаш. А какво ще кажеш за горния етаж и за сутерена?
- О, там няма никакви проблеми.
- Добре.
Сега обаче беше време за „въпрос за един милион долара“.
- Искаш ли да предвидим нещо като Червената стая? - И усетих онова тъй познато ученическо изчервяване.