Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
Господи!
- Крисчън - прошепнах. - Това е Джак Хайд!
7.
- Джак Хайд? - попита изненадано Крисчън.
- Да, виж челюстта му. - Посочих снимката на екрана. - И обицата, и раменете. Освен това има същата фигура. Вероятно носи перука или си е боядисал или подстригал косата.
- Барни, чуваш ли? - Крисчън сложи телефона на масата и превключи на хендсфри. - Доста добре сте изучили външния вид на бившия си шеф, госпожо Грей - каза крайно недоволен.
Намръщих се, но Барни ме спаси от необходимостта да отговарям.
- Да, сър, чух какво каза госпожа Грей. Пускам в програмата за разпознаване на лица всички записи, в които го е уловила охранителната камера. Нека видим къде още се е размотавал тоя задник. Извинете ме за грубия език, госпожо Грей.
Погледнах Крисчън. Вече бях сериозно притеснена.
Той не обърна внимание на думите на Барни. Гледаше вторачен снимката на екрана.
- Защо би направил такова нещо? - попитах.
Той сви рамене.
- Отмъщение, предполагам. Не знам. Кой може да каже защо хората се държат по един или друг начин и защо правят такива неща? Сега съм бесен, че ти работеше с него и освен това бяхте в доста близки отношения. - Устните му се свиха в онази твърда тънка линия и ръката му се стегна около кръста ми.
- Имаме съдържанието на харда му, сър - обади се Барни.
- Да, помня. Имаш ли някакъв адрес на Хайд? - попита остро Крисчън.
- Да, сър.
- Свържи се с Уелч.
- Ще прегледам и всички охранителни камери в града и ще проследя къде ходи и какво прави.
- Провери каква кола кара.
- Да, сър.
- Барни може да прави всички тези неща? - попитах шепне-шком.
Крисчън кимна и се усмихна някак засрамено.
- Какво има на драйва му? - попитах още по-тихо.
Лицето му стана по-сурово, напрегнато, той поклати глава и без усмивка и като през затворен цип на устата каза:
- Нищо особено.
- Кажи ми.
-Не.
- За кого е информацията. За мен или за теб?
- За мен - въздъхна той.
- Какво за теб? За начина ти на живот?
Крисчън поклати глава и сложи пръст на устата ми, за да ме накара да млъкна. Очите му бяха присвити, а това вече беше сериозно предупреждение да не се бъркам и да внимавам какво говоря.
- Камаро 2006. Ще изпратя номерата и на Уелч - каза Барни развълнувано.
- Добре. Искам да знам къде още из сградата е ходил тоя тип. И сравни снимката му с тази в досието му в „Сиатъл Индипендънт Пъблишърс“. - Погледна ме скептично. - Искам да сме сигурни!
- Готово е, сър, и госпожа Грей е права. Това наистина е Джак Хайд.
Засмях се. „Видя ли? И аз мога да помогна!“ Крисчън ме погали по гърба.
- Браво, госпожо Грей. - Усмихна се без следа от предишното раздразнение. После се обърна към Барни: - Искам да ми се обадиш щом проследиш всички негови действия в Грей Хаус. И провери дали не бил в някой от другите ни обекти, възможно е да е имал достъп и до други места. Предупреди охраната да прегледат щателно всички сгради.
- Да, сър.
- Благодаря, Барни - каза Крисчън и затвори.
- Е, госпожо Стийл, не само красите офиса ми, но и оказахте голяма помощ. - Очите му грейнаха весело и дяволито и разбрах, че само ме подкача.
- Крася офиса? Като декоративна вещ? - Престорих се на сърдита.
- Да, особено красива декоративна вещ! - каза той тихичко и долепи нежно устни към моите.
- Вие сам красите офиса си много повече от мен, господин Грей.
Той се засмя и ме целуна силно, уви плитката ми около китката си и ме стисна в прегръдката си. Когато устните ни се разделиха, за да поемем дъх, сърцето ми вече беше пощуряло.
- Гладна ли си? - попита той.
-Не.
- Аз съм.
- За какво?
- Ами... всъщност искам да ям.
- Ще ти приготвя нещо.
- О, как обичам това!
- Кое, да ти нося ядене?
- Не, смеха ти. - Той целуна косата ми и аз станах.
- И така, какво ще желаете за вечеря? - Попитах с меден гласец.
- Опитвате се да остроумничите ли, госпожо Грей?
- За вас винаги, господин Грей. Сър.
Той се усмихна загадъчно и каза съблазнително:
- Не е късно да те метна на коляното си и да те напердаша.
- Знам. - Усмихнах се, наведох се и го целунах. - И това е едно от нещата, които харесвам в теб. Но засега укроти сърбящата си ръка - трябва да ядеш.