Кървавото евангелие
- Автор: Роллинс Джеймс, Кантрелл Ребекка
- Серия: Орденът на Сангвинистите #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървавото евангелие». Краткое содержание книги:
Безмилостна атака срещу обекта ги принуждава да побягнат и да се впуснат в надпревара за онова, което някога е било пазено в саркофага в гробницата — книга, за която се говори, че е написана от ръката на самия Христос, и която пази тайните на Неговата божественост. Но врагът, който ги преследва, е необичаен — сила на древно зло, водено от невъобразимо амбициозен и коварен лидер.
Ерин и двамата ѝ спътници преминават през рушащи се гробници и великолепни църкви, за да се изправят срещу неприятел, съществуващ от хиляди години, още по времето, когато мерзки зверове са ловували в тъмнината на света до момента, когато Христос е направил чудодейното си предложение за спасяване на прокълнатите за вечни времена.
— Говорите за Христовата кръв? — Ерин остана изненадана, че в гласа ѝ вече няма подигравателен тон. Възпитана в набожна католическа секта, тя бе наясно какво се разбираше под Христова кръв. Върна се за миг в детството си — коленичила на пода до олтара, горчивината на виното, излято върху езика ѝ.
Впери поглед в манерката в ръката на Рун.
В нея нямаше вода.
Нито пък вино — независимо че сама го бе опитала само преди минути.
Знаеше с какво е пълна манерката на Рун.
— Това е осветено вино — рече тя, сочейки към съда.
Рун почтително погали манерката.
— Повече от осветено.
Ерин разбра и това.
— Искате да кажете, че е превърнато.
Беше го научила като съвсем малка и дори го вярваше. Превръщането бе един от основните принципи на католицизма. Виното, осветено по време на литургия, се превръщаше в истинска Христова кръв, носеща самата Негова същност.
Рун сведе глава в знак на съгласие.
— Точно така, благословеният съд съдържа вино, превърнато в Христова кръв.
— Невъзможно — промърмори тя, но в гласа ѝ нямаше убеденост.
Джордан също не вярваше.
— Аз пих от манерката, падре. Прилича на вино, мирише на вино, има вкус на вино...
— Но не е — прекъсна го Рун. — Това е кръвта на Христос.
Подигравателната нотка се върна в тона на Ерин и ѝ помогна да дойде на себе си.
— Значи твърдите, че превръщането води до истинска, а не метафорична промяна?
Рун разпери ръце.
— Нима самият аз не съм доказателство? Именно Неговата кръв поддържа моя орден. Актът на превръщане е едновременно договор и обещание между Христос и човечеството, а това важи с още по-голяма сила за стригоите, които Той искаше да спаси. Срещу възможност да си върнем душите ние се заклехме да не се храним с кръвта на хората, а само с Неговата благословена кръв, да станем Рицари на Христа, обвързани с клетва за вярност да служим на църквата до края на дните си, когато ще бъдем приети отново до Него. Това е нашият договор с Христос и църквата.
Ерин не можеше да се застави да повярва дори на една дума от чутото. Баща ѝ щеше да се обърне в гроба си само при мисълта, че Христовата кръв може да се използва по такъв начин.
Рун явно прочете съмнението на лицето ѝ.
— Защо според вас ранните християни говорят за виното от причастието като за „лек за безсмъртие“? Защото са знаели нещо отдавна забравено. Но църквата има много по-дълга памет.
Той обърна манерката, за да видят печата на Ватикана върху нея — тройната папска корона и под нея два кръстосани ключа, вързани с връв.
После се вторачи в Ерин.
— Моля ви да вярвате единствено в онова, което виждате със собствените си очи и чувствате със собственото си сърце.
Ерин седна тежко върху един камък и отпусна глава в ръцете си. Беше вкусила виното в манерката. Като учен отказваше да повярва, че е нещо друго. Въпреки това бе видяла как стригоите се хранят с кръв и как Корза пие виното.
И в двата случая беше подействало подсилващо.
Помъчи се да вкара чудото в научни рамки.
Беше невъзможно да се превърне вино в кръв, така че явно вярата позволяваше на Рун да пие вино така, сякаш е кръв. Сигурно имаше някакъв плацебо ефект.
— Добре ли си, докторе? — попита Джордан.
— Превръщането е само легенда — опита се да обясни тя. — Мит.
— Като стригоите ли? — намеси се Рун. — Онези, които излизат нощем и пият кръвта на хората? Можете да приемете съществуването им, но не и че благословеното вино е кръвта Христова. Никаква вяра ли нямате?
Изглеждаше разстроен по-скоро от последната възможност, отколкото от всичките ѝ аргументи.
— Вярата не ми послужи добре. — Тя сви юмруци. — Виждала съм как църквата се използва като инструмент на силните срещу слабите, как религията може да бъде препятствие за истината.
— Христос е повече от действията на подведени хора. — Рун говореше настоятелно, сякаш се опитваше да я приобщи към вярата, както често правеха свещениците. — Той живее в сърцата ни. Неговите чудеса подкрепят всички ни.
Джордан прочисти гърло.
— Всичко това е чудесно, падре. Но да се върнем на вас. Как станахте един от онези сангвинисти?
— Няма много за казване. Преди векове бях ухапан от стригой и принуден да пия от кръвта му. — Рун потръпна. — Бях превърнат в един от тях, в създание с първични желания, поглъщач на хора.
— И какво стана после? — попита Джордан.
Рун заговори бързо, явно искаше да приключи по-скоро.
— Станах стригой, но вместо да бъда като тях, на мен ми беше предложен друг път. През същата онази нощ, преди да вкуся човешка кръв, бях привлечен и приет в Ордена на сангвинистите. Там избрах да следвам Христа. И го правя оттогава.