Кървавото евангелие
- Автор: Роллинс Джеймс, Кантрелл Ребекка
- Серия: Орденът на Сангвинистите #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървавото евангелие». Краткое содержание книги:
Безмилостна атака срещу обекта ги принуждава да побягнат и да се впуснат в надпревара за онова, което някога е било пазено в саркофага в гробницата — книга, за която се говори, че е написана от ръката на самия Христос, и която пази тайните на Неговата божественост. Но врагът, който ги преследва, е необичаен — сила на древно зло, водено от невъобразимо амбициозен и коварен лидер.
Ерин и двамата ѝ спътници преминават през рушащи се гробници и великолепни църкви, за да се изправят срещу неприятел, съществуващ от хиляди години, още по времето, когато мерзки зверове са ловували в тъмнината на света до момента, когато Христос е направил чудодейното си предложение за спасяване на прокълнатите за вечни времена.
— Остави конярите да се погрижат за конете — продължаваше Ейми. — Не бива да излизаш в тъмното.
— Нищо няма да ми се случи — успокои я той. — И ти си в пълна безопасност тук.
Доволен, че може да направи нещо вместо да се измъчва, той излезе навън и тръгна по пясъка. Нощта обаче беше някак различна. Кожата по ръцете му настръхна, но това нямаше нищо общо със студа.
„Просто Ейми ме стресна“ — помисли си той.
Въпреки това стисна дръжката на пистолета и закрачи по-бързо — докато някаква сянка не се стрелна покрай него отдясно.
Нейт спря и рязко се завъртя.
С периферното си зрение зърна нещо голямо да профучава наблизо. Не успя да го разгледа добре и не можеше да каже какво е. Едно бе сигурно — беше по-голямо от всеки чакал, който бе виждал някога, по-скоро колкото едногодишно теле, но се движеше стремително и плавно като хищник. Създанието изчезна толкова бързо, че не беше сигурен дали го е видял наистина.
Погледна назад към добре осветената палатка. Изглеждаше много далеч, самотна лампа в мрака.
Зад него изцвили кон.
Под прикритието на шума от конюшнята Батори заби върха на камата на Фарид в плата и плъзна острието надолу. Фино наточеният ръб сряза опънатата материя с едва доловим шепот.
През цялото време не откъсваше поглед от Ейми, която седеше при лаптопа, насочила цялото си внимание към входа, с гръб към новия вход, който се отваряше зад нея.
Батори се пъхна странично през разрязаната тъкан и безшумно се вмъкна в палатката. Застана зад уплашената млада жена, която още не подозираше за присъствието ѝ. Едната слушалка бе пъхната в ухото на Ейми, другата висеше на кабела си. Батори чу звука от репортажа, който продължаваше да тече на екрана.
Беше поразена колко несъзнателно живеят живота си повечето хора, без изобщо да се замислят за истинската природа на света около тях, удобно затворени в модерния си пашкул, където новините идваха денонощно, филтрирани и разредени, където дозите кофеин ги побутваха сънено през всекидневието им.
Това не беше живот.
Дълбоко в сърцето си усети лова на Магор, далечна мъгла от кръв, адреналин и хищническо ликуване.
Това беше истинското лице на света.
Това беше живот.
Батори пристъпи напред и с едно свирепо замахване под брадичката на младата жена прекъсна слабата нишка на живота ѝ. Бутна тялото от сгъваемия стол, преди кръвта да е плиснала по лаптопа.
Ейми се гърчеше на пода, твърде зашеметена, за да осъзнава, че вече е мъртва. Успя да изпълзи около метър към входа на палатката, преди да се предаде и да се отпусне. Под нея започна да се образува локва алена кръв.
Батори действаше бързо. Затвори лаптопа и го прибра в раницата си заедно с двата мобилни телефона на масата.
Платнището на входа помръдна.
Тя се обърна и видя Нейт да влиза вътре. Обхвана с един поглед сцената и пистолетът рязко се вдигна към нея.
— Какво, по?...
Батори се изправи и се усмихна топло.
Но тя не поздравяваше младия мъж.
Зад Нейт сенките се раздвижиха и разкриха чифт червени очи, блеснали кръвожадно.
Нощният лов още не беше завършил.
Тя излъчи волята си към своя другар, желание, събрано в една-единствена дума.
„Дръж.“
19.
Джордан огледа пясъка и скалите още веднъж в търсене на скривалище, но наоколо нямаше никакво истинско прикритие, особено от небето.
Хеликоптерът приближаваше, перките му разсипаха нощта. Джордан го разгледа и позна гладкия сребърен нос и изваяните линии. Беше виждал само онлайн снимки на ЕС 145, рекламиран като най-луксозния хеликоптер, който може да се купи за осем милиона долара. На практика си беше мерцедес с перка.
Който и да стоеше зад Корза, определено нямаше финансови притеснения.
Свещеникът се отдалечи, за да посрещне хеликоптера.
Ако Джордан си спомняше правилно, машината можеше да побере осем души заедно с двамата пилоти. Това означаваше вероятност да се изправи срещу осем противници без добра отбранителна позиция. Прие тежката истина и прибра пистолета в кобура. Не можеше да се бие и да победи, така че трябваше да се надява, че Корза не лъже и наистина няма да пострадат.
Обърна се към Ерин.
— Можеш ли да станеш? — тихо я попита. Искаше да е права, ако им се наложи да действат бързо.
— Мога да се опитам.
Когато се изправи, тя се намръщи и премести тежестта си на десния си крак. Левият ѝ крачол беше мокър и потъмнял от кръвта.
— Какво се е случило? — попита той и се наруга, че не е забелязал раната по-рано.