Кървавото евангелие

Приклекнал до нея, той се взираше в хеликоптера.

Три облечени в черно фигури изскочиха от кабината, преди плъзгачите да са легнали на земята. Качулки скриваха лицата им и те се движеха невъобразимо бързо, подобно на Корза по време на битка. На Джордан му се искаше да побегне, но си заповяда да остане неподвижно, докато те се разгръщаха.

Тримата си зашепнаха с Корза на език, който приличаше на латински. Джордан забеляза свещеническите якички.

Още сангвинисти.

Ерин стана и Джордан се изправи до нея.

Един от свещениците излезе напред. Студени ръце се плъзнаха по тялото на Джордан и отнеха оръжията му. Мъжът не забеляза ножа, или не му пукаше. Така или иначе, Джордан изпита благодарност, че не е напълно разоръжен.

Друга фигура се отдалечи на няколко крачки в пустинята с Корза.

Третата отиде до тялото на вълка. Плисна някаква течност върху трупа, сякаш го кръщаваше посмъртно. Но това не беше светена вода. Пламна кибритена клечка, полетя и тялото изведнъж лумна в пламъци.

Миризмата на опърлена козина се понесе над тъмните пясъци.

Третият свещеник остана да пази Джордан и Ерин. Не че тя изглеждаше способна да окаже кой знае каква съпротива. Куражът ѝ сякаш се беше стопил. Раменете ѝ се отпуснаха и тя се олюляваше на здравия си крак. Джордан пристъпи към нея. но пазачът им вдигна предупредително ръка. Джордан пренебрегна мълчаливата заповед и прегърна Ерин.

Отстрани Корза и другарят му спореха ожесточено, най-вероятно за съдбата на двамата оцелели човеци. Джордан следеше внимателно какъв ще бъде резултатът. Дали щяха да ги изоставят насред нищото? Или още по-лошо, дали нямаше да свършат в пламъци, също като убития вълк?

Каквито и да бяха думите, Корза като че ли спечели спора.

Джордан не знаеше дали това е добро или лошо.

Сякаш доловил вниманието му, Корза се обърна и го погледна право в очите. Посочи към хеликоптера и направи знак двамата с Ерин да се качват.

Джордан още не знаеше дали това е добро или лошо. Наясно беше колко умело могат да действат специалните части, ако се наложи някой да изчезне безследно. Дали двамата с Ерин не ги очакваше подобна участ?

Прехвърли наум различни сценарии и реши, че най-добрият им шанс за оцеляване е да се качат в хеликоптера. Ако се наложеше, щеше да се бие, макар да нямаше никакви изгледи да излезе победител.

Засега.

Помогна на Ерин да докуцука до отворената врата на кабината и двамата се наведоха под въртящите се перки.

Джордан изчака другите да се качат и хвърли последен поглед към откритата пустиня да прецени какви са шансовете им, ако побягнат. Ерин обаче беше с ранен крак.

Корза остана до него, сякаш мълчаливо му напомняше, че бягството е невъзможно. Беше взел якето на Джордан от пясъка и му го подаде. Простият жест беше красноречив и до голяма степен намали напрежението му.

— След вас — учтиво каза свещеникът.

Джордан наметна якето върху раменете на Ерин и ѝ помогна да се качи.

Отвътре кабината беше толкова луксозна, колкото и очакваше. Успокояваща синя светлина падаше върху тъмно полирано дърво. Миризмата на скъпа кожа изпълни ноздрите му. Плавните линии крещяха за удобства и лукс. Хеликоптерът нямаше нищо общо с практичните машини, на които летеше обикновено. Прииска му се да е в някоя от тях.