Кървавото евангелие
- Автор: Роллинс Джеймс, Кантрелл Ребекка
- Серия: Орденът на Сангвинистите #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървавото евангелие». Краткое содержание книги:
Безмилостна атака срещу обекта ги принуждава да побягнат и да се впуснат в надпревара за онова, което някога е било пазено в саркофага в гробницата — книга, за която се говори, че е написана от ръката на самия Христос, и която пази тайните на Неговата божественост. Но врагът, който ги преследва, е необичаен — сила на древно зло, водено от невъобразимо амбициозен и коварен лидер.
Ерин и двамата ѝ спътници преминават през рушащи се гробници и великолепни църкви, за да се изправят срещу неприятел, съществуващ от хиляди години, още по времето, когато мерзки зверове са ловували в тъмнината на света до момента, когато Христос е направил чудодейното си предложение за спасяване на прокълнатите за вечни времена.
Младият мъж отиде до малкия мрежест прозорец и се загледа отнесено навън. Батори остана на мястото си, знаеше, че е добре скрита в сенките. Обичаше тези моменти от лова, когато плячката е съвсем близо, ала сляпа за кръвта и ужаса, готов да се хвърли на гърлото ѝ.
До нея Магор бе неподвижен като нощното небе. Отново изпита благодарност, че Тарек и останалите не са тук. Те не оценяваха прелестта на лова — а само касапницата след него.
Нейт се обърна, отиде до масата и подхвърли мобилния си телефон до лаптопа.
— Какъв смисъл има? Хиляда пъти се опитах да се свържа с тях. Все дава заето. Звънях дори на местната полиция. Никой няма представа къде са отвели доктор Грейнджър.
Ейми посочи към монитора с продължаващия репортаж.
— Ами ако са я отвели на Масада? Според съобщенията цялата планина е рухнала от вторичните трусове.
— Престани да мислиш най-лошото. Доктор Грейнджър може да е къде ли не. Щом е имала време да изпрати онези шантави снимки, би могла най-малко да ни пусне есемес и да съобщи къде е.
— Може да не са ѝ позволили. Онзи израелски военен я държеше изкъсо. Но ако съдим по снимката с отворения саркофаг, определено е изследвала някаква ограбена гробница.
Батори се усмихна в тъмното при спомена как археоложката отчаяно размахваше телефона си. Значи беше изпратила снимки — нещо, което е сметнала за важно, може би свързано с местоположението на книгата.
Погали превръзката на ръката си и си напомни, че Хунор беше умрял в търсене на тайната, която тези снимки можеха да разкрият. Студен гняв изостри сетивата, фокусира ума ѝ, изтика назад глухата болка в кръвта.
— Отивам в палатката си — каза Нейт. — Ще опитам да дремна два часа и ще пробвам да се свържа с някого, след като олелията около земетресението утихне. И ти не е зле да поспиш. Нещо ми подсказва, че ни чака дълга нощ.
— Не искам да оставам сама. — Ейми вдигна очи от компютъра и го погледна. — Първо Хайнрих, а сега никаква вест и от доктор Грейнджър... Няма да мога да мигна.
Батори чу поканата в думите ѝ, но Нейт като че ли остана глух за нея. Жалко. Щеше да е много по-лесно да отмъкнат лаптопите и телефоните им, ако и двамата се махнат. Подобно нещо нямаше да изглежда необичайно в този затънтен лагер и щеше да се сметне за обикновена кражба.
Вместо това прецени двамата. Нейт беше висок, добре сложен и доста привлекателен. Разбираше защо на Ейми ѝ харесва той да е около нея.
Самата тя харесваше уюта на топло мъжко тяло, споделящо леглото ѝ. Представи си горкия Фарид. Пръстите ѝ се плъзнаха към колана и извадиха камата на арабина, която открадна, след като го уби. Дори по този незначителен начин Фарид се оказа полезен.
Отстъпи назад, като обмисляше как най-лесно да измъкне двойката навън — или поне да ги раздели. Огледа се, чу тихото цвилене на конете в далечината и се усмихна.
Зашепна бързо в ухото на Магор и вълкът безшумно се понесе към конюшните.
Нейт крачеше напред-назад в палатката, измъчван от чувство за вина.
„Не трябваше да позволявам на доктор Грейнджър да заминава сама.“
Беше ѝ длъжник. Тя му бе предложила шанс, когато никой друг не го направи. Преди две години като завършващ студент в Тексаския университет му се налагаше да работи и като продавач, за да издържа по-малката си сестра. Натоварването беше съсипало оценките му, но доктор Грейнджър реши да рискува с него. Дори беше помогнала сестра му да получи пълна стипендия в Райс, с което го освободи от непрекъснатото пътуване дотам.
И с какво ѝ се отплати той?
Остави я да се качи в пълен с въоръжени мъже хеликоптер, съвсем сама.
Тъкмо стигна до отворения вход на палатката, когато откъм конюшните избухна хор от уплашено цвилене и отекна зловещо над тъмните руини.
Излезе навън. Луната осветяваше древните каменни седалки и правоъгълния сондаж, където приятелят му Хайнрих беше получил удара, отнел живота му.
Студен вятър хвърли пясък в очите му.
Нейт примигна, за да махне сълзите.
— Какво им става на конете?
— Не ми пука —отвърна Ейми, която още седеше при лаптопа. — Надявам се да е нещо ужасно. Особено за онзи белия.
— Жребецът просто беше уплашен. Стана случайно.
Въпреки това не можеше да я вини, че е бясна на коня. Хайнрих умря просто така. Беше се оказал на неподходящото място в неподходящия момент. Като едното нищо можеше да се случи и на него.
Цвиленето стана по-пронизително.
— Отивам да видя — каза той. — Може да е някакъв чакал.
— Не ме оставяй сама. — В гласа на Ейми се промъкна паника.
Нейт нахлупи каубойската шапка и затършува в дървения сандък до входа за пистолета на доктор Грейнджър. Тя го използваше, за да стреля по змиите.