Кървавото евангелие
- Автор: Роллинс Джеймс, Кантрелл Ребекка
- Серия: Орденът на Сангвинистите #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървавото евангелие». Краткое содержание книги:
Безмилостна атака срещу обекта ги принуждава да побягнат и да се впуснат в надпревара за онова, което някога е било пазено в саркофага в гробницата — книга, за която се говори, че е написана от ръката на самия Христос, и която пази тайните на Неговата божественост. Но врагът, който ги преследва, е необичаен — сила на древно зло, водено от невъобразимо амбициозен и коварен лидер.
Ерин и двамата ѝ спътници преминават през рушащи се гробници и великолепни църкви, за да се изправят срещу неприятел, съществуващ от хиляди години, още по времето, когато мерзки зверове са ловували в тъмнината на света до момента, когато Христос е направил чудодейното си предложение за спасяване на прокълнатите за вечни времена.
Вътрешности се изсипаха върху него, плиснаха по ръцете, гърдите, лицето му.
Той се изтъркаля настрани и клекна, за да избърше очите си.
Войникът дотича, стреляйки от упор в звяра.
Муцуната на съществото се вдигна към нощното небе и то зави — вой, който постепенно заглъхна, докато най-сетне звярът рухна върху пясъка.
Тъмното рубинено сияние помръкна в очите му, те станаха плътно златисти. Вълкът изскимтя веднъж. Истинската му природа изведнъж се завърна — но само в сетния му миг.
Последен спазъм и тялото му остана да лежи неподвижно.
Рун вдигна два пръста и направи кръстен знак над тялото на животното. Беше го освободил от вечната му обвързаност.
„Dominus vobiscum“ — мислено изрече той. Бог с теб.
Жената стана от камъните. От порязаното ѝ бедро течеше яркочервена кръв. Войникът я подкрепи. Оръжието му продължаваше да сочи към тялото на вълка.
— Наистина ли е мъртво, Корза?
Кръвта на звяра димеше по тялото на Рун. Усети вкус на желязо по устните си. Кръвта сгорещяваше гърлото му, гореше в гърдите. Заглушаваше сетивата му. Докато изпълняваше Божието дело, той се беше изправял пред безброй изкушения и бе трепнал само в един ужасен миг. Но дори твърдата решимост на духа не можеше да спре тялото му да реагира на кръвта.
Извърна се.
Зад него сърцата на войника и жената бумтяха, настояваха за вниманието му.
Отказа да се подчини.
Пресегна се, издърпа качулката на расото над очите си и се обърна към смълчаната пустиня — с надеждата, че не са видели как кучешките му зъби започват да се удължават.
16.
Умираща заедно с Хунор, Батори се гърчеше от болка, свита надве, опънала предпазните ремъци.
Пръстите ѝ се бяха вкопчили в корема, опитваха се да спрат потока кръв и изсипващите се вътрешности през разрязаната плът.
Почувства как животът напуска кръвната ѝ връзка. Копнееше да го последва, да притисне духа към гърдите си и да го утеши в пътя му.
„Хунор... милият ми...“
Но него вече го нямаше, болката му затихваше вътре в нея. Загледа се в белите си длани. Беше цяла, но не без рани. Последният тих вой на откъсването я бе оставил куха отвътре, сякаш самата тя беше изкормена.
На онзи последен вик отвърна друг.
Магор скърбеше гръмко в товарния отсек зад кабината, зовеше близнака си. Двете кутрета бяха извадени от утробата на умираща вълчица. Бяха дар от Него, кръвно свързани с нея посредством мрачен ритуал, превърнали се толкова в част от нея, колкото и черната татуировка на гърлото ѝ.
Извъртя се в седалката и опря длан на стената, която я отделяше от Магор. Искаше да отиде при него, да го придърпа към себе си, да прегърнат заедно онова, което бяха споделяли, сякаш да заслонят слабо пламъче от силен вятър.
„Тук съм“ — предаде му тя утешението и подкрепата си, ала без да крие собствената си мъка.
А и как би могла?
Тримата вече бяха двама.
Думите на стара унгарска приспивна песничка сякаш сами изникнаха в ума ѝ, донасяйки със себе си обещание за сигурност и мирна дрямка. Предаде ги на Магор.
„Tente, baba, tente.“
Магор се успокои, обичта му се сплете с нейната, двамата се сляха в едно.
Двама щяха да оцелеят.
С една цел.
Отмъщение.
Подкрепена от силата му, тя се взе в ръце и се загледа през прозореца на кабината.
Хеликоптерът летеше в тъмната нощ, оставяйки руините на Масада далеч зад себе си. Останалите ѝ хора седяха смълчани в седалките насреща. Макар и оплискани в кръв, никой от тях не беше ранен.
Тарек мърмореше молитви на латински — напомняне, че много отдавна е бил свещеник. Устните му се движеха, а студените му очи се взираха в нея. Беше станал свидетел на рухването и мъката ѝ. Знаеше какво означава това.
Само едно създание бе способно да убие адски вълк в разцвета на силите си.
Корза бе все още жив.
Погледът на Тарек се стрелна към рамото ѝ. Едва тогава тя забеляза страха, горящ в очите му. Докосна с пръсти ръката си под рамото и те се намокриха.
От кръв.
Изгубена в агонията на Хунор, явно се беше одрала в някакъв стърчащ от стената нит, който бе разкъсал ризата и кожата ѝ.
Просто драскотина.
Въпреки това Тарик се дръпна назад от окървавените ѝ пръсти.
Алено, примесено със сребристо.