Кървавото евангелие
- Автор: Роллинс Джеймс, Кантрелл Ребекка
- Серия: Орденът на Сангвинистите #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървавото евангелие». Краткое содержание книги:
Безмилостна атака срещу обекта ги принуждава да побягнат и да се впуснат в надпревара за онова, което някога е било пазено в саркофага в гробницата — книга, за която се говори, че е написана от ръката на самия Христос, и която пази тайните на Неговата божественост. Но врагът, който ги преследва, е необичаен — сила на древно зло, водено от невъобразимо амбициозен и коварен лидер.
Ерин и двамата ѝ спътници преминават през рушащи се гробници и великолепни църкви, за да се изправят срещу неприятел, съществуващ от хиляди години, още по времето, когато мерзки зверове са ловували в тъмнината на света до момента, когато Христос е направил чудодейното си предложение за спасяване на прокълнатите за вечни времена.
— Как по-точно? — Скептицизмът на Джордан не отстъпваше на нейния. — Как нещо като вас служи на църквата?
— Благословията на Христовата кръв дава на сангвинистите много предимства. Като да вървим под слънцето. Можем също да участваме във всичко свято. Макар че, подобно на слънцето, тази святост продължава да изгаря плътта ни.
Той свали ръкавицата си. На дланта му имаше червено петно във формата на кръст. Ерин си спомни, че преди малко беше държал кръста в ръка, и си представи как той е прогорил кожата.
Рун долови тревогата ѝ.
— Болката непрекъснато ни напомня за Христовите страдания на кръста и за клетвата, която положихме. Това е малка цена за възможността да живеем под Неговата благодат.
Тя го гледаше как внимателно прибира кръста под остатъците от расото си. Дали разпятието гореше върху сърцето му? Затова ли католическите свещеници носеха такива големи кръстове като символ на скрита тайна? Дали подобно на качулките тези атрибути позволяваха на сангвинистите да се крият пред очите на всички сред човешките си братя по расо?
На Ерин ѝ се искаше да зададе още хиляди въпроси.
Джордан имаше само един.
— И срещу какво се борите като воин на църквата?
Рун отново погледна към пустинята.
— Призовани сме да се сражаваме срещу дивите ни братя, срещу стригоите. Преследваме ги и им предлагаме шанс да се присъединят към войнството на Христа. Ако не го направят, убиваме ги.
— А къде попадат хората в списъка ви? — попита Джордан.
Рун се втренчи в него.
— Заклел съм се никога да не отнемам човешки живот, освен ако не е за спасяването на друг.
Ерин успя да си възвърне дар слово.
— Казвате, че мисията ви е да убивате стригои. А в същото време ми се струва, че тези създания не са избрали да станат такива, каквито са. Приличат на куче, което хваща бяс след ухапване.
— Стригоите стоят по-ниско от животните — възрази Рун. — Те нямат души. Съществуват, за да вършат единствено зло.
— Значи работата ви е да ги връщате обратно в ада — заключи Джордан.
Погледът на Рун се отклони.
— Всъщност, тъй като са без души, не знаем къде отиват те след смъртта си.
Джордан се премести до Ерин и свали оръжието си, но остана нащрек.
— Щом стригоите са диви, защо ги е грижа за Евангелието на Христос? — попита тя.
Рун изглеждаше готов да обясни, но изведнъж замръзна — и сърцето ѝ незабавно се разтуптя лудешки. Той рязко обърна глава настрани и се загледа в небето.
— Идва хеликоптер — изтърси свещеникът.
Джордан се огледа, но само като стрелкаше погледи настрани, без нито за миг да изпуска от очи Рун.
— Не виждам нищо.
— Чувам го. — Рун наклони глава. — От нашите е.
Ерин забеляза светлина в небето, която ги приближаваше бързо.
— Ето там.
— В какъв смисъл „от нашите“? — попита Джордан.
— От църквата — обясни Рун. — Онези, които идват, няма да ви наранят.
Ерин гледаше бързо приближаващия хеликоптер, а една мисъл я терзаеше непрекъснато.
„Колко души са умрели през вековете, след като са чули подобни обещания?“
18.
Батори се движеше безшумно през руините на хиподрума, следвана от Магор, който тихо вървеше зад нея. Тя споделяше сетивата му и се превръщаше в същия ловец като адския вълк. Вкусваше солта на Средиземно море, което бе като черно огледало от дясната ѝ страна. Надушваше миризмата на вековете от разпадащите се древни каменни седалки. Долови далечен дъх на конска пот и тор.
Заобиколи конюшните отдалеч, като внимаваше да стои по посока на вятъра, за да не уплаши конете. Беше оставила Тарек и другите при хеликоптера. Радваше се, че е по-далеч от тях. Чувстваше се добре сама, с Магор до нея, тъмното небе горе и плячката наблизо.
Двамата с вълка бавно пристъпваха по пясъка към групата палатки. Само в една все още имаше светлина. Тя не се нуждаеше от острите сетива на Магор, за да чуе гласовете отвътре, достигащи до нея в тихата нощ. Забеляза движещите се силуети на двама души. Мъж и жена, ако можеше да се съди по гласовете им. Млади.
Студентите на археоложката.
Под прикритието на разговора им стигна до задната страна на палатката, където имаше мрежест прозорец, отворен да пропуска нощния бриз. Остана там, като ги следеше — безмълвен съгледвач в нощта, с Магор до нея.
Млад мъж с каубойски ботуши и джинси крачеше напред-назад из палатката, а младата жена седеше пред лаптоп и пиеше диетична кола. На екрана на компютъра вървеше репортаж на Си Ен Ен за земетресението с изключен звук. Жената не откъсваше очи от монитора, поставила длан върху слушалката в ухото си.
— Опитай отново посолството, Нейт — каза тя, без да се обръща.