Магьоснически огън

Мъжът, който я държеше, започна да я влачи покрай дивана, далеч от Джак и към вратата. Мира се бореше с него, но това единствено успя да направи захвата на косата й по-болезнен. Тя изпищя, чувствайки, че скалпа й ще остане в ръката му всеки момент, но все пак успя да ритне мъжа в пищяла с петата си, когато той поосвободи кръста й. Той изсумтя и я прокле, но не я пусна.

Джак закрачи през стаята срещу него.

— Свали ръцете си от нея — изръмжа той ниско. Яростта му беше осезаема в стаята. Като нещо, което можеш да докоснеш. Тя загряваше самия въздух, нажежавайки го и пълзейки върху кожата на Мира като пламък. Той разпери ръка и запали огнена топка. — Или ще изгоря всеки инч от кожата ти.

Мира му повярва.

Двамата мъже зад Джак се приближиха към него.

— Зад теб! — извика тя. Джак се обърна в последния момент и хвърли огнената си топка, но един от тях — очевидно воден магьосник — я угаси мигновено.

Двамата мъже атакуваха Джак едновременно. Юмрукът на единия достигна челюстта на Джак. Другият го ритна в корема и след това го удари в главата.

Мира извика, докато гледаше как Джак пада на пода и инстинктивно изтръгна част от магията в гърдите си. Да кажеш, че боли беше омаловажаване. Усещането беше сякаш огнената топка на Джак я бе уцелила точно в гърдите. Тя изохка, но игнорира болката. След като си представи какво иска да направи, тя изхвърли магията във въздуха, моделира я с намеренията си и я накара да експлодира.

И се надяваше за най-доброто.

Незабавно, взрива във въздуха изхвърли назад мъжа, който я държеше. Той взе част от косата й със себе си. Мира извика от болка, ръцете й веднага покриха болката в главата й.

В стаята настана хаос.

Вятър се завъртя около нея, но не я докосваше и, ако го правеше правилно, нямаше да докосне и Джак. Страхливо се надяваше да е така. Тя не можеше да го види, защото отломките оформиха торнадо около нея. То потъмняваше всичко в полезрението й, но не навлизаше в четири-футовия балон, който я обгръщаше. Вятъра изпищя и мебели се разбиха.

Мира сложи ръце на ушите си и затвори очи. Тя падна на колене, пищейки с целите си дробове, въпреки че не можеше да чуе дори собствения си глас над ада, който отприщи.

Всичко затихна.

— Мира — въздъхна Джак със стържещ глас.

Мира отвори очи, за да види Джак, стоящ в центъра на стаята, оглеждайки се с разширени очи. Дрехите му бяха разкъсани и кръв беше омазала лицето му.

Трепереща бурно и стискайки гърдите си на мястото, от където беше изтръгнала магията, Мира се бореше да остане на краката си и се огледа наоколо. Цялата стая беше пометена. Цялото обзавеждане, килими, произведения на изкуството, книги… всичко, което беше в стаята, сега беше разбито и раздробено по ъглите на стените. Само тя и Джак стояха невредими в центъра на стаята.

Всичко останало беше… разрушено. Всички бяха…

Дъхът й изскочи на кратки, бързи въздишки. Не, не, не.

— Кажи ми, че не съм ги убила — каза тя бързо, оглеждайки отломките.

Болка затуптя в гърдите й, където беше изтръгнала къс от магията си. Метафизически — ако някой можеше да чувства метафизиката — чувстваше гърдите си окървавени и ранени. Болката минаваше от гърлото й чак до главата й. Тя залитна на една страна леко и се хвана, преди да падне.