Магьоснически огън

— Кажи й да спре да разкъсва магията си. Това ще помогне — каза жена, някъде от вътрешността на автомобила.

Джак постави длан на челото на Мира. Кожата, която докосна, се затопли. Болката бавно намаля.

— Ингрид — каза той, — ако мъжете ти бяха дошли малко по-рано, тя нямаше да е принудена да направи това, което стори. Знаеш, че Томас няма да е много щастлив от тази каша. — Той постави ръка между гърдите й и болката там също намаля.

— Дори и Томас не предвиди, че Дъскоф ще успеят да разрушат защитите. Магьосникът на въздуха, когото отвлякоха, трябва да им е казал за преместването. Изтеглили са всички, за да успеят да влязат преди да тръгнете за летището. Крейн много я иска.

— Не говоря за нахлуването. Г оворя за неспособността на мъжете ти да стигнат до нас на време. — Гласът на Джак потрепери заплашително, а тялото му чувствително се затопли от внимателно сдържания гняв. — Ако Мира не бе изтеглила тази магия, аз щях да съм мъртъв, а тя — да е изчезнала.

Ингрид, която и да бе тя, замълча, очевидно смирено.

Болката в главата и тялото на Мира намаля достатъчно, за да може да функционира, благодарение на Джак. Тя отвори очи замаяно и се опита да се изправи. Джак беше насинен и натъртен. На челото му имаше малко засъхнала кръв и държеше ръката си, сякаш го болеше.

Жената, Ингрид, бе слаба и облечена в тъмносив костюм и практични обувки с ток. Глезените й бяха кръстосани превзето и чифт стилни черни очила се полюшваха на сърцевидното й лице. Мира не можеше да каже колко е дълга русата й коса, тъй като беше изтеглена назад във френски кок. Можеше да бъде хубава, ако не се мръщеше.

Двама мъже стояха от двете страни на Ингрид, и двамата яки и облечени в черно. Каква беше работата с тези мъже в черно? Мира разпозна в тях двама от мъжете, които нахлуха в апартамента след…

Тя постави ръка на слепоочието си, спомняйки си.

— Убих ги, нали?

Джак сложи ръка около раменете й.

— Мира…

— Чакай малко. — Тя се дръпна от него и вдигна ръка. — Точно сега не искам да говоря за това. Точно сега дори не искам да мисля за това.

Трябваше й време да асимилира случилото се.

— Разчистването на инцидента е моя отговорност — каза Ингрид. — Имам магьосници от Сборището, които се ровят в бъркотията. Все още не знаем какво ще направят вещерите, които те нападнаха.

Тя се вгледа гневно в Ингрид. Не каза ли току-що, че не й се говори за това? Инцидент. Разчистване. Бъркотия. Тя уби хора, а тази жена говореше така, сякаш бе изпуснала кутията с мляко върху кухненския под.

Джак въздъхна.

— На път за летището сме. Щом стигнем до Сборището, Дъскоф няма да могат да те докоснат.

Мира отново сложи ръка на слепоочието си.

— Защото измъкнах много сила ли ме боли толкова? — Тялото още я болеше, въпреки лечението на Джак, и й се гадеше.