Магьоснически огън

— Да чуя кое? Какво чуваш?

— Звук, сякаш някой се опитва да отвори вратата и мърморенето на някой. — Тя си пое дъх, когато се чу отново, този път по-силно. Адреналинът й се повиши. — Идва едновременно от входната врата на апартамента и вратата, която води към покрива.

— Това може да е от магията ти, която ни предупреждава. — Той направи пауза. — Мамка му. Мира, облечи се.

Тя се придвижи бързо, намирайки дрехите си и обличайки ги, докато Джак правеше същото. Джак намери телефона си и се обади на някого, вероятно на магьосниците от Сборището, които Томас бе изпратил, и бързо им каза какво се случва.

Звуците, които само тя можеше да чуе, станаха по-силни. Тя стоеше в центъра на стаята, слушайки как нарушителите чупят ключалките на двете врати почти едновременно. Тя и Джак бяха приклещени по средата. Защитите на апартамента бяха разбити от бърза вълна на вибрираща енергия, която я накара да потрепери.

Джак потръпна в отговор, също усещайки как магическите прегради биват разбити. Беше едва доловимо, непознато усещане. Ако бяха заспали, може би щяха да го проспят.

Тя погледна Джак с широко отворени очи, който стоеше и я гледаше с тениската си в едната ръка.

— Вътре са — прошепна ненужно тя. Тя чувстваше празнота в гърдите си от всичко, освен от сърцебиенето си и топлото пулсиране на силата си. Дишането на Мира стана бързо и плитко. Поне магията й я беше предупредила леко и не бяха хванати със свалени гащи… буквално.

Той метна тениската си през главата, хвана я за ръката и я издърпа зад тялото си, когато се приближи към вратата на спалнята. Мира се огледа отчаяно за нещо, което може да използва като оръжие, и тогава си спомни за магията си. Тя блестеше там, в средата на гърдите й, по един успокоителен начин. За щастие, можеше да я достигне и да я насочи.

Звуците, които чу, сега достигнаха по-малко до ума й и повече в непосредствената й психическа реалност. Чуха се стъпки до вратата. Звучеше като някой, който не е тих, но се опитва да бъде.

Джак я избута в ъгъла на спалнята и постави пръст на устните си — сякаш имаше нужда да й казва, че трябва да бъде тиха — и зачака до вратата на спалнята. Мира чу някой да се приближава. Преди да успее да си поеме дъх, Джак изскочи през вратата.

Появи се огнена топка, направена вероятно от Джак, допусна тя, осветявайки ярко хола, карайки Мира да закрие очи. Джак изпрати топката със съскане във въздуха. Един от натрапниците изкрещя от болка и поток от течност заля дървения под.

Огън, срещащ вода. Естествено, че бяха изпратили магьосник на водата да спре огъня на Джак.

Гласове изреваха от гняв. Преместиха се мебели. Тя се приближи малко повече до вратата, неспособна да стои мирно, докато Джак рискуваше живота си заради нея.

— Просто искаме жената, Джак — каза един от мъжете грубо. — Имаме числено и магическо превъзходство. Просто ни я предай и няма да се налага да те убиваме, за да стигнем до нея.

— Майната ти! — изръмжа Джак. Юмрук срещна нечие лице.

Разчитайте на Джак да бъде директен.