Изумрудената буря
- Автор: Салливан Майкл Дж.
- Серия: Riyria Revelations #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-18-9
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изумрудената буря». Краткое содержание книги:
Задействан е злокобен план. Двама крадци се изправят насреща му.
Бившият наемник Ейдриън Блекуотър се отправя на пътешествие по море, за да открие изгубения Наследник на Новрон. Единствената му надежда: трябва да се изправи срещу безскрупулния и коварен Мерик Мариус. Страхувайки се, че този сблъсък ще бъде непосилен за приятеля му, Ройс Мелбърн се присъединява към стария си партньор за една последна мисия. Пътуването им ги отвежда сред океан измама и предателство, принуждавайки Ейдриън да се върне към минало, към което се е надявал никога повече да не се върне.
— Докладвай! — провикна се към върха на мачтата.
— Два кораба на бакборда, сър!
Ейдриън погледна отново и този път видя второ платно, едва видимо над водата.
— Предният е издигнал две квадратни — вероятно е люгер. Другият… Виждам две червени триъгълни платна, еднопалубов, сигурно е тартана. Приближават се бързо, сър.
— Под какъв флаг плават?
— Не мога да кажа, сър, вятърът ги носи право към нас.
Ейдриън гледаше как корабите се приближават, удивен от скоростта им. Вече можеше да ги види ясно.
— Може да възникнат неприятности — рече По.
Готвачът бе тъй погълнат от корабите, че не бе забелязал появата на асистента си. Слабият младеж пристягаше опашката си с черна панделка, гледайки приближаващите платна.
— Защо?
— Червените платна.
Ейдриън погледна.
— И защо това да е проблем?
— Само хората от Дакка ги използват, а те са по-лоши от които и да е пирати.
— Всички по местата си — заповяда капитанът на Бишъп.
— Всички по местата си! — изкрещя лейтенантът. — Готови за битка!
Ейдриън чу барабанен гръм, боцманът и хората разчистиха палубата. Кадетите, заели позиции, крещяха заповеди на своите подчинени.
— Хайде! — рече му По.
В закритата част на бака имаше купчина брикети. Ейдриън ги подпали с въглени от пещта на камбуза веднага щом останалата част от палубата бе наквасена с морска вода. Стрелците приготвяха стрелите си със земно масло. Моряци надонесоха десетки кофи морска вода, както и кофи с пясък, които поставиха из кораба. Подготовката отне само няколко минути, сетне всички зачакаха.
Корабите изглеждаха още по-големи, ала знамената им все още бяха невидими. „Бурята“ остана мъртвешки притихнала, единствените звуци идваха от вятъра, вълните и проскърцващия корпус. Повей на вятъра заметна флага на люгера.
— Плават под знамето на Калис, сър! — провикна се наблюдателят.
— Мистър Уесли — обърна се капитанът към намиращия се на квартердека кадет. — Познаваш ли сигналите?
— Ай, сър.
— Вземи далекоглед и се качи. Мистър Темпъл, съобщи им нашето име и поискай техните.
— Ай-ай, сър.
Все още никой не помръдваше или проговаряше. Всички очи бяха вперени в наближаващите кораби.
— Първият съд е „Ярката звезда“. Вторият съд е… — Уесли се поколеба. — Вторият съд не отговаря, сър.
— Два румба вдясно! — рязко изкрещя капитанът. Уайът завъртя кормилото, насочвайки кораба колкото е възможно по-директно срещу вятъра, право към люгера. Топмените заработиха като сто паяка, катерейки се по мачтите, мъчейки се да уловят колкото бе възможно от стихията.
— Нов сигнал от „Ярката звезда“ — изкрещя Уесли. — Вражески кораб зад кърмата.
Тънки ивици дим полетяха през иначе ясното небе. Тартаната запращаше стрели по „Ярката звезда“, ала те паднаха на около двеста ярда зад кърмата.
— Приготви предната балиста! — заповяда капитанът. Отряд мъже на бака опънаха масивната тетива с помощта на лебедка. Заредиха запалителната стрела и запалиха още един мангал. Сетне зачакаха, гледайки как корабите се приближават.
Всичко в кораба от Дакка бе екзотично. Изработен от тъмно дърво, по корпуса му блестяха изрисувани златни вълни. Носеше дълги декоративни вимпели с ослепителни цветове. Стилизираното изображение на черен летящ дракон красеше аления грот, а бушпритът бе увенчан с глава на призрачен звяр с яркозелени очи. Моряците също изглеждаха странно. Бяха тъмнокожи, яки скотове, чието облекло се изчерпваше с препаски от червен плат.
Зле управлявана, „Ярката звезда“ изпусна вятъра и изгуби инерция. Тартаната се приближи. Нов залп стрели изпъна димни опашки във въздуха. Този път няколко се забиха в кърмата на калианския кораб, а един късметлийски изстрел подпали грота.
Макар и победила, тартаната избра да отстъпи пред приближаващата „Изумрудена буря“. Обърна се и Ейдриън гледаше как капитан Сиуард отмерва разстоянието. Дори и след изгубеното заради завоя време, корабът на дакките все още бе извън обсега на балистата.
— Кормилото на подветрената страна! — изкрещя капитанът. — Улови вятъра!