Снежния човек

— Наш информатор от Наркоотдела разпозна Ветлесен от снимката — докладва Скаре. — Виждал го е няколко пъти на кръстовището между улица „Шипер“ и „Толбю“.

— И какво има на това кръстовище? — поинтересува се Гюнар Хаген.

Началникът настоя да присъства на първата седмична оперативка в кабинета на Хари.

Скаре погледна Хаген колебливо, все едно се чудеше дали шефът се шегува.

— Пласьори, проститутки, клиенти — поясни Скаре за всеки случай. — Там е новото им свърталище, след като ги изгонихме от „Плата“.

— Само там ли се навъртат? — Хаген се почеса по брадичката. — А на мен ми казаха, че имат доста нови райони.

— Кръстовището е основното им свърталище — отвърна Скаре. — Иначе се подвизават близо до Борсата, до Норвежката банка, около музея за съвременно изкуство „Астрюп Фърнли“, Старата ложа и кафенето на Градската мисия… — Скаре млъкна, защото забеляза и чу шумната прозявка на Хари.

— Извинявай — съвсем невинно се усмихна старши инспекторът. — Изтощителен уикенд. Продължавай.

— Информаторът не си спомня да е виждал Ветлесен да купува дрога. По-скоро лекарят се навъртал около „Леон“.

Катрине Брат влезе в кабинета. Косата ѝ беше разчорлена, очите — подпухнали, кожата — бледа, но тя изчурулика весело „добро утро“ и се огледа къде да седне. Бьорн Холм веднага скочи да ѝ отстъпи мястото си и излезе да донесе още един стол.

— „Леон“ на „Шипер“? Там продават ли наркотици? — полюбопитства Хаген.

— Не е изключено, но хотелът е по-скоро „масажно студио“, тоест свърталище на чернокожи проститутки.

— Не бих го нарекла така — възрази Катрине Брат, застанала с гръб към колегите си, докато окачваше палтото си. — В момента главно виетнамците в града стопанисват масажни студиа. Избират слабо населени и тихи квартали в периферните части на Осло. В студиата работят предимно азиатки. Виетнамците не се опитват да вземат хляба на проститутките в африканските бордеи.

— Спомням си, че пред хотела висеше плакат с надпис „нощувка за четиристотин крони“ — намеси се Хари.

— Точно така. Предлагат малки стаи, които на хартия се отдават под наем за едно денонощие, но реално гостите се задържат едва няколко часа. Необложени доходи: на клиентите не би им хрумнало да искат фактура. Чернокожи жени. Чернокож сутеньор. Но собственикът, който всъщност печели най-много, е бял.

— Виж ти колко добре си осведомена — засмя се Скаре. — Изненадвам се, че служителка от Отдела за борба с порока в Берген знае толкова много за столичните бордеи.