Снежния човек
- Автор: Несбё Ю
- Серия: harry hole #7
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572571
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Снежния човек». Краткое содержание книги:
Осло през ноември. Паднал е първият сняг. Момче на име Юнас се събужда през нощта и открива, че майка му я няма. Поглежда през прозореца и вижда на студената лунна светлина снежния човек, който по-рано същата вечер се е появил необяснимо в двора им. А около врата на снежния човек е увит розовият шал, който детето е подарило на майка си за Коледа.
Хуле прозира връзка между заплашително писмо до него и изчезването на майката на Юнас, вероятно и на още дузина жени, потънали в неизвестност все по първи сняг. Със задълбочаването на разследването усещането му, че е пионка в ужасяваща игра, става все по-осезаемо, а убиецът създава и постоянно променя правилата.
Свиреп, напрегнат, с брилянтно развити образи и просмукана от злокоба атмосфера, „Снежния човек“ е наелектризираща творба от един от най-добрите криминални автори на нашето време.
— Фалит?
— „Преустановяване на дейността“, както се изразиха тогава. Да не си пациент на Идар?
— Не, името му ми попадна във връзка със случай, който разследвам. Как би го описал?
— Идар Ветлесен ли? — разсмя се Матиас. — Много мога да ти говоря за него. Бяхме състуденти и дълго време се движехме в една компания.
— Това значи ли, че вече не сте толкова близки?
Матиас вдигна рамене.
— С Идар сме доста различни. Повечето студенти по медицина от обкръжението ни гледаха на лекарската професия като на… призвание. Но не и Идар. Когато го попитаха защо е избрал да учи за лекар, той без заобикалки отговаряше: защото това е най-престижната професия. Откровеността му беше достойна за възхищение.
— Идар Ветлесен е бил обсебен от идеята да бъде уважаван член на обществото, така ли?
— Привличаше го и високото заплащане, разбира се. Никой не се изненада, когато Идар реши да практикува пластична хирургия и впоследствие си направи собствена клиника за подбрана клиентела: богаташи и знаменитости. Мисълта да живее като тях и да се движи в техните кръгове винаги го е блазнела. Проблемът на Идар е, че той прекалява в усилията си да се домогне до тях. Представям си как богатите пациенти му се усмихват лицемерно, но зад гърба му го наричат превзет досадник.
— Би ли го причислил към хората, които са склонни да отидат далеч в името на целите си?
Матиас се замисли.
— Идар винаги се е стремил към слава. Не му липсва хъс и желание за работа, но така и не успя да постигне професионален успех. При последния ни разговор ми звучеше разочарован, да не кажа потиснат.
— Кое според теб би го направило известен? Вероятно нещо извън медицината?
— Не съм се замислял. Сигурно. Идар не е роден да бъде лекар.
— В смисъл?
— Той боготвори успелите и презира слабите и болните. Не е единственият лекар с такава нагласа, но е сред малцината, които си позволяват да я афишират — разсмя се Матиас. — Останалите в студентската ни компания започнахме следването като шумни идеалисти и впоследствие се превърнахме в специалисти, интересуващи се как да се издигнат до главен лекар, как да изплатят новия си гараж и с колко да повишат тарифата си за извънредно работно време. Идар не измени на идеалите си просто защото никога не е имал такива.
Идар Ветлесен се разсмя гръмко.
— Матиас наистина ли ви каза така? Че не съм изменил на идеалите си?
Ветлесен имаше красиво, почти женствено лице с подозрително тънки вежди, които пораждаха съмнение за козметична намеса с пинсета, и прекалено равни и ослепително бели зъби, за да повярва човек, че не са керамика. Кожата му изглеждаше мека, без грапавини и образувания, а косата — гъста, с хубави къдрици. Накратко, Идар Ветлесен младееше видимо за трийсет и шестте си години.
— Нямам представа какво имаше предвид с тези думи — излъга Хари.
Седяха в две меки кресла в библиотеката в дома на лекаря: една от белите, стари, достопочтени къщи на Бюгдьой. Там израснал — така обясни той на Хари, докато го превеждаше през големи тъмни помещения. В библиотеката се виждаха заглавия от норвежките писатели Микел Фьонхюс и Шел Аукруст. Не му убегна и присъствието на романа „Доверено лице“ от Айнар Герхардсен. Общодостъпна литература и биографии на известни политици. Цял рафт заемаха произведения с пожълтели корици от поредицата „Избрани творби“, която Хари следеше навремето. Тя престана да излиза след 1970-а.
— Подозирам какво е намеквал Матиас — хълцаше от смях Идар.
Хари, от своя страна, се досещаше защо Люн-Хелгесен бе споменал, че двамата с Ветлесен много се забавлявали в клиниката „Мариенлюст“: явно се бяха състезавали кой ще се смее по-дълго.
— Голям светец излезе този дявол Матиас! Не, не светец, по-скоро голям късметлия! Впрочем, и двете определения му подхождат еднакво добре! — Смехът на Идар Ветлесен отекваше в помещението. — Колкото и да се правят на атеисти, моите мекушави колеги-лекари представляват чиста проба морални натегачи, които трупат добри дела, защото дълбоко в себе си се боят да не горят един ден в ада.
— А вие не се ли страхувате от подобен сценарий? — попита Хари.
Идар повдигна едната си грижливо оформена вежда и огледа полицая с интерес. Ветлесен беше обут в чифт меки, светлосини домашни пантофи с развързани връзки и облечен в дънки и бяла спортна блуза с бродиран играч на поло. Хари не се сети на коя фирма е емблемата, но подсъзнателно я свързваше със скучни хора.