Снежния човек
- Автор: Несбё Ю
- Серия: harry hole #7
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572571
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Снежния човек». Краткое содержание книги:
Осло през ноември. Паднал е първият сняг. Момче на име Юнас се събужда през нощта и открива, че майка му я няма. Поглежда през прозореца и вижда на студената лунна светлина снежния човек, който по-рано същата вечер се е появил необяснимо в двора им. А около врата на снежния човек е увит розовият шал, който детето е подарило на майка си за Коледа.
Хуле прозира връзка между заплашително писмо до него и изчезването на майката на Юнас, вероятно и на още дузина жени, потънали в неизвестност все по първи сняг. Със задълбочаването на разследването усещането му, че е пионка в ужасяваща игра, става все по-осезаемо, а убиецът създава и постоянно променя правилата.
Свиреп, напрегнат, с брилянтно развити образи и просмукана от злокоба атмосфера, „Снежния човек“ е наелектризираща творба от един от най-добрите криминални автори на нашето време.
— Длъжен съм да ви попитам къде бяхте вечерта на трети и пети ноември.
— Очаквах този въпрос — усмихна се Ветлесен. — Затова поразмислих. Бях тук с… е, ето я и нея.
В стаята влезе възрастна жена с посивяла коса, която се спускаше като завеса около главата ѝ. Лицето ѝ бе застинало в мъченическо изражение. Тя погледна сина си и гой веднага скочи да поеме от ръцете ѝ сребърния поднос, където две чаши с кафе дрънчаха застрашително.
— Благодаря, майко.
— Завържи си връзките — подкани го тя и се обърна към Хари. — Кога възнамеряваше да ме осведомиш кой е дошъл в дома ми, Идар?
— Това е старши инспектор Хуле, майко. Тъкмо ме питаше къде съм бил снощи и вечерта преди три дни.
Хари стана и подаде ръка на старицата.
— Да, да, спомням си — кимна тя, погледна Хари някак примирено и му протегна костеливата си десница, осеяна със старчески петна. — Вие участвахте в онази програма по телевизията, дето я води твоят приятел, с когото играете кърлинг. Снощи пак я гледахме. Не ми хареса изказването му за кралското семейство. Как му беше името…
— Арве Стьоп — въздъхна Идар.
Старицата се наведе към Хари.
— Знаете ли какво каза този Стьоп? Трябвало да се отървем от цялата кралска фамилия. Представяте ли си? Ужас! Какво щеше да стане с нас, ако нямахме крал по време на войната?
— Същото — отвърна Идар. — Много рядко държавният глава има решаваща роля за изхода на военни действия. Според Арве Стьоп широката обществена подкрепа на монархията е категорично доказателство, че повечето хора вярват в тролове и самодиви.
— Не е ли възмутително?
— Да, майко — усмихна се Идар, сложи ръка върху рамото ѝ и сякаш неволно погледът му падна върху часовника „Брайтлинг“ — твърде голям за слабата му китка. — Леле! Трябва да излизам, Хуле. Ще се наложи да побързаме с кафето.
Хари поклати глава и се усмихна на госпожа Ветлесен.
— Кафето сигурно е много вкусно, но ще го опитам следващия път.
Тя въздъхна тежко, промърмори нещо под нос, взе подноса и се насочи бавно към вратата.
В коридора Хари попита лекаря:
— Защо „късметлия“?
— Моля?
— Какво имахте предвид, когато казахте, че Матиас е късметлия?
— А, това ли. Ами уреди се с красавица. Матиас никога не е имал успех с жените, но явно новата му приятелка не е случвала на мъже и е предпочела мекотело като него. Нека това си остане между нас. Или, впрочем, какво толкова. Кажете му го.
— Знаете ли какво е анти-Scl-70?
— Антитяло в кръвта. Вероятен симптом на склеродермия. Да не би да познавате човек с такова заболяване?
— Дори нямам представа какво е склеродермия.
Макар да си даваше сметка, че е по-добре да приключи темата, Хари не се стърпя:
— Матиас ли ви каза, че приятелката му имала горчив опит с предишните си връзки?
— Само ми го намекна. Свети Матиас никога не говори лошо за хората. В неговите очи те винаги могат да се поправят.
Идар Ветлесен се разсмя гръмко за пореден път.
Хари му благодари за съдействието, обу си кубинките и излезе на стълбите пред къщата. Обърна се за последно и в пролуката между затварящата се врата и рамката видя как Идар се бе навел да си завърже връзките на пантофите.
От колата се обади на Скаре и му поръча да разпечата снимката на Ветлесен от уебсайта на клиниката и да я даде на колегите от Наркоотдела, за да разпитат информаторите дали този мъж не си е купувал амфетамини.
— На улицата? — изненада се Скаре. — Лекарите нямат ли дрога в кабинетите си?
— Имат, но контролът е много строг и биха предпочели да си купят от някой дилър на улица „Шипер“.
След това Хари звънна на Катрине.
— Засега нищо — осведоми го тя. — Ще се прибирам. А ти?
— И аз. — Хари се поколеба. — Според теб ще успеем ли да издействаме съдебна заповед за освобождаване на Ветлесен от отговорност за опазване на професионална тайна?
— Само с наличната ни информация? Е, ако си облека минижуп и намеря съдия в подходяща възраст, ще стане, но, честно казано, те съветвам засега да забравиш за този вариант.
— Съгласен съм.
Хари пое към квартал „Бишлет“. Мислеше за разбитите стени на апартамента си. Погледна си часовника и тръгна към Главното управление.
В два през нощта събуди Катрине Брат по телефона.
— Какво има? — попита тя.