Снежния човек

— Мм. Винаги съм смятал, че за лекарите самоубийството е скверна мисъл.

— Медицинските работници знаят по-добре от всички какво ги очаква, когато се разболеят. Ще се опра на Зенон Стоика. Според него самоубийството представлява достойно за уважение действие, когато болестта направи смъртта по-привлекателна от живота. На деветдесет и осем години Зенон си навехнал големия пръст на крака. Не успял да понесе дискомфорта и се обесил.

— Тогава защо не се обесиш, вместо да се изкачваш до върха на трамплина?

— Смъртта трябва да бъде възхвала на живота. Освен това ще ти призная, че ме ласкае мисълта за популярността, която ще си спечеля с тази постъпка. Изследователската ми дейност за жалост не привлича особено много внимание. — Свистенето изпод остриетата на кънките накълца на парчета веселия смях на Матиас. — Впрочем, съжалявам, задето купих на Олег нови състезателни кънки. После разбрах от Ракел, че ти си възнамерявал да му подариш кънки за рождения му ден.

— Не се притеснявай.

— Той би предпочел да ги получи от теб.

Хари мълчеше.

— Завиждам ти, Хари. Седиш си тук, четеш вестник, говориш по телефона, но на Олег му е достатъчно, че се намираш тук. А аз викам, махам, давам съвети, въобще следвам всички напътствия от наръчниците за добри, грижовни родители, и какво постигам? Олег започва да се дразни. Знаеш ли, той си остри кънките всеки ден, защото ти си правел така. Настоява да ги държи на стълбите, защото веднъж си му казал, че стоманата на кънките се съхранява най-добре на студено. Наскоро се наложи Ракел да му забрани да оставя кънките навън. Ти си моделът му за поведение, Хари.

Хари усети как при тази мисъл го полазват тръпки.

Ала някъде дълбоко в себе си — май не много дълбоко — откровението на Матиас го зарадва. Хари се почувства като ревнив досадник, който се старае да осуети всички опити на Матиас да спечели обичта на Олег.

Матиас подръпна едно копче на палтото си.

— Удивително е как в днешно време, когато разводите са нещо обичайно, децата въпреки всичко не позволяват на новите партньори на родителите си да заменят истинските им баща и майка.

— Истинският баща на Олег живее в Русия — напомни Хари.

— Биологичният — да — усмихна се криво Матиас. — Но не и истинският.

Олег мина покрай тях и им махна. Матиас също вдигна ръка за поздрав.

— Работил си с някой си Идар Ветлесен — отбеляза неочаквано Хари.

— Да — изненада се Матиас. — В клиниката „Мариенлюст“. Да не би да познаваш Идар?

— Не, проверих го в „Гугъл“. Появи се стар сайт със списък на назначените лекари в клиниката. Там прочетох и твоето име.

— Оттогава минаха доста години, но с Идар прекарахме незабравими дни в „Мариенлюст“. Собственикът на клиниката я отвори, защото по онова време всички си въобразяваха, че в частните здравни заведения ще завалят пари. Когато се увери в противното, я затвори.