Снежния човек
- Автор: Несбё Ю
- Серия: harry hole #7
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572571
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Снежния човек». Краткое содержание книги:
Осло през ноември. Паднал е първият сняг. Момче на име Юнас се събужда през нощта и открива, че майка му я няма. Поглежда през прозореца и вижда на студената лунна светлина снежния човек, който по-рано същата вечер се е появил необяснимо в двора им. А около врата на снежния човек е увит розовият шал, който детето е подарило на майка си за Коледа.
Хуле прозира връзка между заплашително писмо до него и изчезването на майката на Юнас, вероятно и на още дузина жени, потънали в неизвестност все по първи сняг. Със задълбочаването на разследването усещането му, че е пионка в ужасяваща игра, става все по-осезаемо, а убиецът създава и постоянно променя правилата.
Свиреп, напрегнат, с брилянтно развити образи и просмукана от злокоба атмосфера, „Снежния човек“ е наелектризираща творба от един от най-добрите криминални автори на нашето време.
— Май е по-добре да се кача да ти го дам — обади се Ракел.
Още преди да чуе гласа си, Хари знаеше, че ще прозвучи неестествено:
— Няма нужда. Пусни го в кутията. Онази без надпис. Лека нощ.
— Лека.
Хари натисна копчето. Върна се в хола, наду „Франц Фердинанд“ и се помъчи да прогони от главата си всички мисли, да забрави за идиотското си оживление, да слуша единствено звука от разцепващите китари. Гневен, остър, недотам качествено изсвирен. По шотландски. В нажежената последователност от акорди обаче се прокрадна и друг звук.
Хари намали уредбата и се ослуша. Точно преди отново да завърти копчето, чу шум като от шкурка по дърво. Явно обувки по пода на стълбището. Излезе в коридора и зърна фигура зад матовото стъкло. Отвори.
— Позвъних ти пак на домофона, но не ме чу — оправда се виновно Ракел.
— Нима?
— Не успях да пъхна дивидито в отвора на пощенската кутия — тя размаха опаковката.
Той се канеше да отговори, искаше да каже нещо, но преди да се усети, протегна ръка, придърпа я към себе си, притисна я в обятията си и чу как тя изхлипа в прегръдката му. После устните ѝ се разтвориха и жадният ѝ розов език се устреми към неговия. Изобщо, думите в случая бяха напълно излишни…
Сгуши се нежно в обятията му.
— Боже мой — прошепна.
Хари я целуна по челото. Потта по телата им представляваше фин слой, който едновременно ги разделя и слепя.
Всичко мина, както очакваше. Правиха любов като първия път, само че без някогашната нервност, недодялано суетене, неизказани въпроси, и като последния, но с разликата, че сега Ракел не плака. Катрине се оказа права: дори да се разделиш с човек, с когото правиш страхотен секс, рано или късно пак ще се върнеш при него. Хари, разбира се, си даваше сметка кое друго бе подтикнало Ракел към среднощното посещение в дома му: преди да премине в нов етап от живота си, тя имаше нужда да се върне в миналото си, да се сбогува с голямата любов на живота си — както някога двамата наричаха онова помежду им. Дали Ракел не се впускаше в сериозна връзка с човек, към когото изпитва по-слаба любов? Вероятно да, но поне новият ѝ любим беше по-поносим.
Докато галеше корема му, Ракел мъркаше като котка. Хари обаче усети леко напрежение в тялото ѝ. Имаше две възможности: да я затрудни или да я улесни. Избра второто:
— Гузна съвест? — попита той.
Тя потръпна.
— Не ми се говори за това.
На него — също. Хари искаше само да лежи тихо до нея, да слуша дишането ѝ и да усеща ръката ѝ върху корема си, но същевременно си даваше сметка, че онова, което трябва да направи Ракел, не търпи отлагане.
— Той те чака.
— Не. Заедно с препаратора ще приготвят труп за утрешните лекции. Предупредила съм го да не идва при мен, след като се е докосвал до мъртъвци. Тази нощ ще спи в жилището си.
— Ами аз? — усмихна се Хари в мрака, защото от думите на Ракел пролича, че е планирала посещението си. — Откъде знаеш, че днес не съм пипал трупове?
— Пипал ли си?
— Не — Хари се сети, че в чекмеджето на нощното си шкафче държи кутия цигари. — Още няма труп.
Умълчаха се. Ръката ѝ започна да прави по-големи кръгове върху корема му.
— Непрекъснато ме преследва усещането, че някой ме наблюдава — внезапно сподели той.
— Как така?
— Не мога да го обясня. Просто се чувствам като част от нечий пъклен план. Разбираш ли?
— Не. — Тя се сгуши още по-близо до него.
— Става дума за случая, по който работя. Сякаш извършителят е решил да въвлече и мен в…
— Шшт — прошепна тя и го захапа за ухото. — Ти винаги си въвлечен в случаите, Хари. Това е най-големият ти проблем. Просто се отпусни.
Обгърна с длан мекия му член и продължи да му шепне. Хари затвори очи. Усети, че отново получава ерекция.
В три през нощта Ракел се надигна от леглото. Хари наблюдаваше силуета ѝ на светлината от уличните лампи, която проникваше през прозореца. По елегантния ѝ гръб се открояваше тъмната линия на гръбнака. Хари се сети, че Катрине му бе споменала интересна подробност за Силвия Утершен: имала татуировка с етиопското знаме на гърба си. „Трябва непременно да впиша тази информация в документацията за издирването ѝ“, помисли си той. Ракел беше съвършено права: Хари не спираше да разсъждава върху наличните улики по случаите и винаги се чувстваше лично ангажиран с тях.