Забравената градина
- Автор: Мортон Кейт
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Забравената градина». Краткое содержание книги:
В ролята на Майката обаче имаше нещо изкусително — да върви бързо и предпазливо, без да поглежда през рамо, без да си плюе на петите, като се опитва да изпревари отекващите зад гърба й стъпки, докато туптенето на сърцето й стане толкова силно, че ги заглуши и я лиши от предизвестието за опасност. Страхът й беше приятен, кожата й цялата настръхваше.
Макар че и двамата Суиндъл бяха навън и ровеха из отпадъците (мъглата беше същинска благодат за обитателите край реката, които свързваха двата края с безскрупулни средства), Елайза все пак слезе тихо по стълбите, стараейки се да избегне четвъртото скърцащо стъпало. Сара, момичето, което се грижеше за дъщеричката на Суиндълови, Хати, обичаше да се подмазва на работодателите си, като издайничи за простъпките на Елайза.
В основата на стълбите Елайза се приведе и огледа тънещите в сумрак вещи в магазинчето. Пръстите на мъглата бяха успели да се промушат между тухлите и се бяха разперили в помещението, застинали тежко над рафтовете и напластили жълто покрай потрепващия фитил на газената лампа. Сами беше в задния ъгъл, седеше на едно столче и бършеше шишета. Беше много умислен: Елайза разпозна маската на бленуването на лицето му.
Огледа се отново, за да се увери, че Сара не се спотайва някъде, и се промъкна към него.
— Сами! — прошепна тя, докато се доближаваше.
Никаква реакция, не я чу.
— Сами!
Коляното му престана да подскача, той се приведе и подаде глава иззад тезгяха на магазинчето. Правата му коса се отметна настрани.
— Навън има мъгла.
Безизразното му лице изразяваше колко очевидно е това твърдение. Леко сви рамене.
— Гъста е като речната кал, уличните лампи не се виждат. Идеално е за „Изкормвача“.
Това вече привлече вниманието на Сами. Остана неподвижен още малко, преценявайки, после поклати глава. Посочи към стола на господин Суиндъл с петносаната му възглавница, хлътнала там, където костите му я притискаха нощ след нощ, след като се върнеше от кръчмата.
— Той дори няма да разбере, че ни няма. Вече отдавна са излезли, тя също.
Сами отново поклати глава, но този път не толкова категорично.
— Цял следобед ще бъдат заети, няма да пропуснат възможността да припечелят допълнително. — Елайза усещаше, че започва да го убеждава. В крайна сметка Сами беше част от нея и тя открай време беше способна да чете мислите му. — Хайде, няма да се бавим. Ще отидем до реката и после ще се върнем. — Е, почти! — Можеш да избереш кой да бъдеш.
Това свърши работа, както и очакваше тя. Сериозните очи на Сами се впериха в нейните.
Той вдигна ръчичката си и я стисна на бледо юмруче, все едно държеше нож.
* * *
Докато Сами стоеше на вратата и изчакваше десетте секунди предимство, полагащи се на онзи, който изпълняваше ролята на Майката, Елайза се изсули навън. Шмугна се под въжетата с пране на госпожа Суиндъл, покрай фургона на вехтошаря и се запъти към реката. От вълнение сърцето й блъскаше лудо в гърдите. Усещането за опасност беше много приятно. Вълнуващ страх се разбиваше на талази под кожата й, докато тя си проправяше път покрай хора, каруци, кучета и улични търговци, размазани от мъглата. И през цялото време ушите й бяха наострени и се ослушваха за стъпки отзад, които се прокрадват, за да я уловят.
За разлика от Сами, Елайза обожаваше реката. Чрез нея се чувстваше по-близо до баща си. Майка й не обичаше да разказва за миналото, но беше разкрила на Елайза, че баща й е отраснал на друг завой на същата река. Усвоил занаята на моряка на борда на един товарен кораб, преди да се присъедини към друг екипаж и да отплава в открито море. Елайза обичаше да гадае за всички неща, които той сигурно е виждал край своята река, близо до пристана за екзекуции, където бесеха пиратите и оставяха телата им да висят от веригите, докато приливът не ги помете. Някога хората казваха, че мъртъвците танцували „жигата на бесилото“.
Елайза потръпна, като си представи безжизнените тела, и се запита какво ли е било усещането да изстискат последния дъх от собственото й гърло, но после сама се укори, задето се разсейва. Именно на такива отвлечени мисли ставаше жертва Сами и за него това си беше добре. Елайза обаче знаеше, че трябва да внимава повече.
Къде се чуват стъпките на Сами? Наостри уши съсредоточено. Ослуша се… Чайки до реката, стърженето на въжетата по мачтите, скърцането на дървени корпуси, тракането на ръчна количка наблизо, възгласите на продавача на мухоловки: „Хванете ги живи, хора!“, забързаните стъпки на жена, вестникарче, което напевно обявява цената на стоката си…