Битката за Лабиринта
- Автор: Риордан Рик
- Серия: Пърси Джаксън и боговете на Олимп #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 978-954-27-0543-7
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Битката за Лабиринта». Краткое содержание книги:
Някакъв тип зад нас изшътка:
— Млъкнете! Идва ред на мажоретките!
— Здравейте! — извика в микрофона русокосата, с която се бях сблъскал на вратата. — Аз се казвам Тами, а до мен е Кели.
Кели направи циганско колело.
В този момент Рейчъл изпищя, все едно някой я бе убол с карфица. Няколко деца се обърнаха към нас и се подсмихнаха, но Рейчъл се взираше ужасено в мажоретките. Тами обаче изобщо не й обърна внимание, а заговори за страхотните занимания, които предлага училището.
— Бягай! — изсъска Рейчъл. — Веднага!
Написани от един от най-известните и обичани автори на фентъзи за деца — Рик Риърдън, — книгите от поредицата ПЪРСИ ДЖАКСЪН И БОГОВЕТЕ НА ОЛИМП са безспорен световен бестселър, преведени на 34 езика и издадени в над 40 милиона копия. Покорили световните класации за най-продавани детски книги, те са и сред най-популярните и коментирани заглавия от младите читатели в България. С четвъртата част от приключението идват още чудовища, излезли от дълбините на Тартар, остроумни диалози, осъществява се и най-опасната битка, водена до този момент на Хълма на нечистокръвните.
— Пречиш на ритуала! — извика Нико. — Върви си!
Сенките на мъртвите се раздвижиха и той трябваше отново да подеме заклинанията си, за да не им позволи да се приближат.
— Точно така, господарю — измърмори подигравателно Минос, — пейте си! И оставете на мен да ви защитя от тези лъжци, които искат да ви заблудят.
Обърна се към мен и ме изгледа презрително, все едно бях някаква твар, по-долна и от хлебарка.
— Пърси Джаксън… Виж ти! Толкова векове са изминали, а синовете на Посейдон са си същата пасмина!
Едва се сдържах да не го ударя. Но и без това сигурно юмрукът ми щеше да мине през лицето му, без да му направи нищо.
— Искаме да говорим с Бианка ди Анджело — отвърнах аз. — Изчезвай!
Духът се усмихна.
— Чух, че си убил моя минотавър с голи ръце. Но в Лабиринта те очакват още по-страшни опасности. Наистина ли смятате, че Дедал ще ви помогне?
Другите сенки развълнувано се размърдаха. Анабет извади ножа си и ми помогна да ги спрем да не стигнат до ямата. Гроувър толкова се уплаши, че хвана Тайсън за ръката.
— На Дедал не му дреме за вас — продължи Минос. — Не може да му имате доверие. Сам не си знае годините и подлостите, които е извършил. Прокълнат от боговете, разяждан от чувство за вина и измъчван от угризения за убийството, което…
— Какво убийство? — прекъснах го аз. — Кого е убил?
— Не се опитвай да отклониш темата! — изръмжа духът. — Вие пречите на Нико! Искате да го убедите да се откаже от целта си. Но аз ще го направя господар на мъртвите!
— Достатъчно, Минос! — заповяда Нико.
Духът се озъби.
— Господарю, те са ваши врагове. Не бива да ги слушате! Позволете ми да ви закрилям. Ще помрача разума им с лудост, както сторих с другите!
— С другите? — Анабет ахна. — За Крис Родригес ли говориш? Ти ли си го направил?
— Лабиринтът е мой! — извика Минос. — А не на Дедал. Тези, които се осмелят да влязат в него, заслужават лудост.
— Върви си, Минос — заповяда Нико. — Искам да видя сестра си!
Духът преглътна гнева си.
— Както заповядате, господарю. Но ви предупреждавам. Не бива да им имате доверие.
Той се стопи в мъглата.
Другите сенки пристъпиха напред, но с Анабет ги отблъснахме.
— Бианка, появи се! — извика Нико и занарежда трескаво на старогръцки. Сенките изплашено се размърдаха.
— Да бе, ей сега ще стане — измърмори Гроувър.
В този миг в дървета проблесна сребриста светлина — появи се нова, искряща сянка. Тя се приближи и нещо ми подсказа, че трябва да я пусна до ямата. Сянката коленичи на ръба. И когато се надигна, пред нас стоеше призракът на Бианка ди Анджело.
Нико млъкна. Аз свалих меча си. Другите сенки се запрокрадваха към нас, но Бианка вдигна ръка и те се отдръпнаха към дърветата.
— Здравей, Пърси.
Бианка си беше същата: със зелена шапка, нахлупена върху гъста черна коса, тъмни очи и смугла кожа като на брат си. Беше облечена с джинси и сребристо яке — униформата на ловджийките на Артемида. На рамото си беше метнала лък. Усмихна се леко и цялата потрепери.
— Бианка… — прошепнах дрезгаво аз. Дълго време се бях обвинявал за смъртта й и сега, като я видях пред себе си, се почувствах още по-зле, все едно току-що беше загинала. Спомних си как я бяхме търсили напразно сред останките на гигантския бронзов воин, за чието разрушение се беше жертвала тя. — Съжалявам.
— Не си виновен, Пърси. Сама направих избора си. И не съжалявам за него.
— Бианка! — Нико политна замаяно напред.
Тя се обърна към него. Изглеждаше тъжна, може би се боеше от тази среща.
— Здравей, Нико. Толкова си пораснал!
— Защо не дойде по-рано? — извика той. — От месеци се опитвам да те извикам!
— Надявах се, че ще се откажеш.
— Да се откажа? — попита той невярващо. — Как можа да го кажеш! Опитвам се да те спася!
— Не можеш, Нико. Не го прави. Пърси е прав.
— Не е! Той те остави да умреш! Той не ти е приятел.
Бианка протегна ръка да го погали по лицето, но щом се доближи до живата кожа, призрачната й длан се стопи във въздуха.
— Чуй ме — рече тя. — Децата на Хадес не бива да таят злост в сърцата си. Това е нашият най-голям недостатък. Трябва да се научиш да прощаваш. Обещай ми!
— Не мога. Никога!
— Пърси се тревожи за теб, Нико. Той може да ти помогне. Позволих му да види какво правеше, защото се надявах, че ще те намери и ще те спре.