Битката за Лабиринта
- Автор: Риордан Рик
- Серия: Пърси Джаксън и боговете на Олимп #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 978-954-27-0543-7
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Битката за Лабиринта». Краткое содержание книги:
Някакъв тип зад нас изшътка:
— Млъкнете! Идва ред на мажоретките!
— Здравейте! — извика в микрофона русокосата, с която се бях сблъскал на вратата. — Аз се казвам Тами, а до мен е Кели.
Кели направи циганско колело.
В този момент Рейчъл изпищя, все едно някой я бе убол с карфица. Няколко деца се обърнаха към нас и се подсмихнаха, но Рейчъл се взираше ужасено в мажоретките. Тами обаче изобщо не й обърна внимание, а заговори за страхотните занимания, които предлага училището.
— Бягай! — изсъска Рейчъл. — Веднага!
Написани от един от най-известните и обичани автори на фентъзи за деца — Рик Риърдън, — книгите от поредицата ПЪРСИ ДЖАКСЪН И БОГОВЕТЕ НА ОЛИМП са безспорен световен бестселър, преведени на 34 езика и издадени в над 40 милиона копия. Покорили световните класации за най-продавани детски книги, те са и сред най-популярните и коментирани заглавия от младите читатели в България. С четвъртата част от приключението идват още чудовища, излезли от дълбините на Тартар, остроумни диалози, осъществява се и най-опасната битка, водена до този момент на Хълма на нечистокръвните.
Гроувър затвори очи.
— Най-добрият сатир… — измърмори той тихо.
И почти веднага заспа, а аз дълго се въртях и гледах как синкавите сенки от телевизора играят по препарираните ловни трофеи на стените.
На сутринта се събрахме пред решетката към входа на Лабиринта, за да се сбогуваме.
— Нико, защо не дойдеш с нас? — предложих изведнъж, вероятно под влияние на съня. Нико толкова много приличаше на Пердикс…
Той поклати глава. Като че ли никой не се беше наспал хубаво в къщата на чудовището, но Нико изглеждаше най-зле от всички. Очите му бяха зачервени, а кожата — бяла като тебешир. Беше се наметнал с огромна черна роба, която щеше да е голяма и на някой едър здравеняк и затова предположих, че сигурно я беше измъкнал от гардероба на Герион.
— Трябва ми малко време да си събера мислите. — Отказа да ме погледне в очите, но тонът му подсказваше, че все още ми е ядосан. Явно изобщо не беше доволен, че сестра му бе излязла от Подземното царство, за да говори с мен, а не с него.
— Нико — обади се Анабет, — Бианка ти желае само доброто.
Тя сложи ръка на рамото му, но той се дръпна и хукна по пътя към къщата. За миг ми се стори, че утринната мъгла сякаш се сгъстява край него.
— Тревожа се — рече Анабет. — Ако пак се свърже с духа на Минос…
— Ще се оправи — намеси се Евритион. Пастирът се беше попривел в ред и си беше облякъл нови джинси и чиста риза. Дори си беше подстригал брадата и беше обул ботушите на Герион. — Може да остане тук да си събере акъла. Ще бъде в безопасност, обещавам.
— А ти? — попитах аз.
Евритион почеса Ортрос по шията на едната глава, а след това на другата.
— Ще внеса известни промени в ранчото. Повече няма да се колят свещени крави за месо. Чудя се дали да не започна да правя хляб от соя. Ще се пробвам да се сприятеля с човекоядните коне. Може и да се пробвам на някое родео.
От мисълта за това направо ми настръхна косата, но въпреки това му пожелах успех:
— Ще стискам палци.
— Аха. — Той се изплю в тревата. — Вие сигурно продължавате с търсенето на работилницата на Дедал?
Очите на Анабет грейнаха.
— Можеш ли да ни помогнеш?
Евритион отмести поглед към решетката на входа, имах чувството, че темата за работилницата на Дедал не му беше по вкуса.
— Нямам представа къде е. Но Хефест сигурно знае.
— Така каза и Хера — кимна Анабет. — Въпросът е как да намерим Хефест.
Пастирът бръкна под яката на ризата си и измъкна сребърно синджирче, на което се поклащаше гладък сребърен диск. В средата дискът леко хлътваше, все едно там имаше отпечатък от палец. Евритион го подаде на Анабет.
— От време на време Хефест наминава оттук — обясни той. — Изучава животните за направата на бронзовите си машини. Последния път… ами… направих му една услуга. Искаше да погоди номер на баща ми Арес и на Афродита. В знак на благодарност, Хефест ми даде това. Каза, че ако някога имам нужда от него, дискът ще ме отведе в ковачницата му.
— И ти ми го отстъпваш? — попита смаяно Анабет.
Пастирът се изчерви.
— За какво ми е притрябвало да ходя в ковачницата на Хефест? Тук си имам достатъчно работа. Натиснете го и готово.
Анабет натисна вдлъбнатината и дискът изведнъж оживя. Показаха се осем метални крачета. Тя изпищя и го захвърли пред смаяния поглед на Евритион.
— Паяк!
— Има страх от паяци — обясни Гроувър. — Заради старата вражда между Атина и Ариадна.
— Аха — измърмори смутено Евритион. — Съжалявам, госпожице.
Паякът допълзя до решетката и изчезна в Лабиринта.
— Побързайте — обадих се аз. — Няма да ни чака.
Анабет не гореше от желание да последва осмокракото, но нямаше избор. Сбогувахме се с Евритион, Тайсън вдигна решетката и скочихме обратно в Лабиринта.
Сто пъти съжалих, че не се бях сетил да вържа металния паяк на каишка. Той препускаше по коридорите толкова бързо, че едва го следвахме. Ако не беше острият слух на Тайсън и Гроувър, още в самото начало щяхме да го изгубим.
Минахме през един мраморен тунел, завихме наляво и едва не паднах в зейнала в краката ми пропаст. За щастие Тайсън ме сграбчи и ме дръпна обратно. Подът изведнъж изчезваше и се появяваше петдесетина метра по-нататък. От тавана висяха стоманени обръчи и механичният паяк вече беше преполовил разстоянието над бездната, като опъваше метална нишка от обръч на обръч и се движеше по нея.