Битката за Лабиринта
- Автор: Риордан Рик
- Серия: Пърси Джаксън и боговете на Олимп #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 978-954-27-0543-7
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Битката за Лабиринта». Краткое содержание книги:
Някакъв тип зад нас изшътка:
— Млъкнете! Идва ред на мажоретките!
— Здравейте! — извика в микрофона русокосата, с която се бях сблъскал на вратата. — Аз се казвам Тами, а до мен е Кели.
Кели направи циганско колело.
В този момент Рейчъл изпищя, все едно някой я бе убол с карфица. Няколко деца се обърнаха към нас и се подсмихнаха, но Рейчъл се взираше ужасено в мажоретките. Тами обаче изобщо не й обърна внимание, а заговори за страхотните занимания, които предлага училището.
— Бягай! — изсъска Рейчъл. — Веднага!
Написани от един от най-известните и обичани автори на фентъзи за деца — Рик Риърдън, — книгите от поредицата ПЪРСИ ДЖАКСЪН И БОГОВЕТЕ НА ОЛИМП са безспорен световен бестселър, преведени на 34 езика и издадени в над 40 милиона копия. Покорили световните класации за най-продавани детски книги, те са и сред най-популярните и коментирани заглавия от младите читатели в България. С четвъртата част от приключението идват още чудовища, излезли от дълбините на Тартар, остроумни диалози, осъществява се и най-опасната битка, водена до този момент на Хълма на нечистокръвните.
Той се свлече на колене. Очаквах, че ще се стопи пред очите ми, както правеха чудовищата, но вместо това Герион само се намръщи и отново се надигна. Раната под престилката му започна да се затваря.
— Добър опит, синко — рече той. — Само че аз имам три сърца. Нищо не може да ме убие!
Преобърна скарата и навсякъде се разлетяха въгленчета. Едно се търкулна почти до лицето на Анабет и тя приглушено измуча през парцалите, които запушваха устата й. Тайсън напрегна жили, за да разкъса въжетата около китките си, но дори и неговата сила се оказа недостатъчна. Трябваше да приключа двубоя, преди приятелите ми да пострадат.
Промуших Герион в левия гръден кош, а той само се засмя. Мечът ми потъна в десния му корем. Никакъв ефект. Все едно забивах острието в плюшено мече — нямаше никакъв резултат.
Три сърца. Освен ако не поразях и трите едновременно…
Хукнах вътре в къщата.
— Страхливец! — извика той. — Върни се и умри в честен двубой!
Всекидневната беше украсена с кошмарни ловни трофеи — препарирани сърнешки и драконови глави, гилзи, мечове, лък и колчан.
Герион хвърли голямата вилица и тя се заби в стената над рамото ми. После измъкна два меча от витрината.
— И твоята глава ще увисне там, Джаксън! До мечката гризли!
Хрумна ми идея. Пуснах Въртоп и свалих лъка от стената.
Бях най-калпавият стрелец на света. На тренировките в лагера дори не успявах да оцеля мишената, камо ли да улуча центъра. Но нямах друг избор. Нямаше как да победя с меч. Помолих се на най-добрите стрелци, близнаците Аполон и Артемида, поне веднъж да се съжалят над мен и да ми помогнат: „Моля ви. Само един изстрел. Моля ви!“
Сложих стрела на тетивата.
Герион се разсмя.
— Глупак! Стрелата не е по-добра от меча!
Той вдигна мечовете си и нападна. Извъртях се рязко и преди Герион да успее да се обърне, пуснах стрелата странично в десния му гръден кош. Чу се „пуф, пуф, пуф“ — стрелата прониза един след друг и трите му гръдни коша, излетя от левия и се заби между очите на мечката гризли.
Герион изтърва мечовете. Обърна се и ме зяпна.
— Ти не можеш да стреляш! Казаха ми, че не можеш…
Лицето му позеленя. Собственикът на ранчото се строполи на колене и се разпадна на прах. От него останаха само три готварски престилки и големите каубойски ботуши.
Развързах приятелите си. Евритион не се опита да ме спре. След това разпалих отново огъня и хвърлих месото в пламъците като приношение за Артемида и Аполон.
— Благодаря — прошепнах. — Длъжник съм ви.
В далечината отекна гръмотевица, явно миризмата на изгоряло месо беше стигнала до боговете.
— Ура за Пърси! — извика Тайсън.
— Да вържем ли пастира? — попита Нико.
— Да! — обади се Гроувър. — Неговото куче едва не ми прегриза гърлото.
Погледнах Евритион, който продължаваше да си седи спокойно на масата. Ортрос беше положил двете си глави на коленете му.
— След колко време ще се прероди Герион? — попитах аз.
Евритион сви рамене.
— След стотина години, може би. Слава на боговете, той не е от тези, които се прераждат бързо. Направи ми голяма услуга, момче.
— Спомена, че си умирал заради него — рекох. — Защо?
— От хиляди години работя за този нещастник. Започнах като обикновен пастир, но после моят баща ми предложи безсмъртие и аз приех. Най-голямата грешка в живота ми. Сега не мога да мръдна от това ранчо. Не мога да си тръгна. Не мога да напусна. Гледам добитъка и водя войните на Герион. Двамата с него сме завинаги свързани.
— Може да промениш нещата.
Евритион присви очи.
— Как?
— Дръж се добре с животните. Грижи се за тях. Спри да ги продаваш за храна. И недей да търгуваш с титаните.
Пастирът помисли малко и кимна.
— Да, това би било хубаво.
— Привлечи животните на своя страна и те ще ти помогнат. След като Герион се върне, може пък този път той да работи за теб.
Евритион се усмихна.
— А, това вече наистина ще е хубаво.
— Няма да се опиташ да ни спреш, нали?
— Защо да ви спирам?
Анабет потърка разранените си китки. Продължаваше да гледа Евритион с подозрение.
— Шефът ти спомена, че някой е платил, за да ни пусне да минем оттук. Кой?
Пастирът сви рамене.
— Може да го е казал, за да ви заблуди.