Битката за Лабиринта
- Автор: Риордан Рик
- Серия: Пърси Джаксън и боговете на Олимп #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 978-954-27-0543-7
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Битката за Лабиринта». Краткое содержание книги:
Някакъв тип зад нас изшътка:
— Млъкнете! Идва ред на мажоретките!
— Здравейте! — извика в микрофона русокосата, с която се бях сблъскал на вратата. — Аз се казвам Тами, а до мен е Кели.
Кели направи циганско колело.
В този момент Рейчъл изпищя, все едно някой я бе убол с карфица. Няколко деца се обърнаха към нас и се подсмихнаха, но Рейчъл се взираше ужасено в мажоретките. Тами обаче изобщо не й обърна внимание, а заговори за страхотните занимания, които предлага училището.
— Бягай! — изсъска Рейчъл. — Веднага!
Написани от един от най-известните и обичани автори на фентъзи за деца — Рик Риърдън, — книгите от поредицата ПЪРСИ ДЖАКСЪН И БОГОВЕТЕ НА ОЛИМП са безспорен световен бестселър, преведени на 34 езика и издадени в над 40 милиона копия. Покорили световните класации за най-продавани детски книги, те са и сред най-популярните и коментирани заглавия от младите читатели в България. С четвъртата част от приключението идват още чудовища, излезли от дълбините на Тартар, остроумни диалози, осъществява се и най-опасната битка, водена до този момент на Хълма на нечистокръвните.
— Колкото по-бързо потеглим, толкова по-добре — заяви той. — Искам да приключим най-сетне.
— Ммм… — измънка Кели и прокара пръст по ръката му. — Не ти харесва мисълта, че ще унищожиш бившия си лагер?
— Нищо подобно не съм казал.
— Да не си се разколебал за… твоята специална роля?
Лицето му се вкамени.
— Знам си дълга.
— Хубаво — кимна емпусата. — Мислиш ли, че ударният ни отряд е достатъчен? Да повикам майка Хеката?
— Бойците ни са повече от достатъчни — отвърна мрачно Люк. — Вече сме готови със споразумението. Остава само да договорим преминаването през арената.
— Хмм — отбеляза Кели, — това ще е интересно да се види. Ще е жалко, ако се провалиш и набучат красивата ти глава на кол.
— Няма да се проваля. А ти нямаш ли си друга работа, че си тук?
— Имам си — усмихна се чудовището. — Да вдъхвам отчаяние в подслушващите ни врагове. И точно това правя в момента.
Обърна се, впи поглед в мен и се озъби…
Изведнъж се озовах на съвсем друго място.
Намирах се на върха на каменна кула, извисяваща се над скалист морски бряг. Старият Дедал се беше привел над една маса и се мъчеше с някакъв навигационен инструмент, който приличаше на голям компас. Изглеждаше ужасно остарял — прегърбен, с изкривени пръсти. Изруга на старогръцки и присви очи, явно не виждаше добре, макар светлината да бе напълно достатъчна.
— Чичо! — разнесе се глас.
Усмихнато момче на възрастта на Нико изскочи от стълбите, стиснало дървено сандъче под мишница.
— Здравей, Пердикс — измърмори старецът студено. — Да не би вече да си готов?
— Да, чичо! Задачата беше лесна!
Дедал се намръщи.
— Лесна ли? Толкова ли е лесно да намериш начин да накачиш вода нагоре по хълм без помпа?
— Да! Виж!
Момчето остави сандъчето и порови из боклуците вътре. Извади парче папирус и показа на стария изобретател някакви диаграми и изчисления. На мен те не ми шпореха нищо, но Дедал неохотно кимна.
— Да. Не е зле.
— Царят беше много доволен — похвали се Пердикс. — Каза, че може да се окажа по-умен и от теб!
— Така ли?
— Но на мен не ми се вярва. Толкова се радвам, че мама ме изпрати тук да се уча! Искам да зная всичко! Да бъда като теб!
— Аха — измърмори Дедал. — И като умра да заемеш мястото ми, нали?
Момчето се ококори.
— Не, нищо подобно, чичо! Но защо изобщо човек трябва да умира?
Изобретателят се намръщи.
— Така е устроен светът, момче. Всички умират, с изключение на боговете.
— Но защо? — настоя Пердикс. — Ако успеем да прехвърлим анима, душата, в друга форма… Нали ми показа машините си, чичо? Изработени от бронз бикове, орли, дракони, коне… Защо да не може да се направи от бронз и човешко тяло?
— Не, момчето ми — отсече Дедал. — Подобно нещо е невъзможно.
— Не е така — възрази Пердикс. — С помощта на малко магия…
— Магия ли? Глупости!
— Не си прав, чичо! Ако се съчетаят магия и механика, може да се сътвори тяло, което да е като истински човек. Ето, виж, тук съм го описал.
Подаде на изобретателя един дебел свитък. Дедал го разви. Чете дълго с присвити очи. Накрая хвърли поглед на племенника си, нави свитъка и се прокашля.
— Няма да стане, момчето ми. Когато пораснеш, ще разбереш защо.
— Искаш ли да сглобя астролаба, чичо? Пак ли са ти се подули ставите?
Старецът стисна зъби.
— Не. Благодаря. Защо не отидеш да си играеш?
Пердикс като че ли изобщо не забелязваше колко е ядосан Дедал. Сграбчи един бронзов бръмбар от купчината на масата и хукна към ръба, по който минаваше висок до коленете му парапет. Духаше силен вятър.
Исках да му извикам да се дръпне назад, но нямах глас.
Момчето нави ключето на бръмбара и го хвърли във въздуха. Машинката разпери криле и отлетя. Пердикс се засмя щастливо.
— По-умен от мен — измърмори тихо Дедал, така че момчето да не го чуе.
— Вярно ли е, че синът ти е загинал, летейки, чичо? Казаха ми, че си му направил големи криле, но те не издържали.
Старецът стисна юмруци.
— Да заеме мястото ми… — продължи да шепне той.
Силният вятър развяваше дрехите на хлапето.
— И аз бих искал да полетя — рече Пердикс. — Някой ден ще си направя криле, които ще издържат. Мислиш ли, че е възможно?