Книжарничка на острова
- Автор: Зевин Габриэлла
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547713260
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Книжарничка на острова». Краткое содержание книги:
И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Ние, хората, не сме точно романи.
Не сме и къси разкази.
В крайна сметка ние сме събрано творчество.
На изтърканата табела над книжарницата на остров Алис е изписано мотото ѝ: Човекът не е самотен остров. Всяка книга е цял един свят. Ей Джей Фикри, сприхавият собственик на книжарницата, скоро ще разбере какво наистина означават тези думи.
Животът на Ей Джей не е точно такъв, какъвто си го е представял. Жена му загива при катастрофа, книжарницата му отчита най-ниските продажби от години, а най-ценното му притежание – рядко издание на Едгар Алън По – е откраднато. Постепенно той се изолира от хората на остров Алис – от Ламбиаз, полицая, който винаги се е държал добре с него; от Исмей, сестрата на жена му, която се опитва да го спаси от самия него; от Амелия, чаровната и идеалистична търговска представителка на едно издателство, която продължава да идва с ферибота до острова и отказва да се предаде пред лошото му отношение към нея. Дори книгите вече не носят радост на Ей Джей. Те са поредното доказателство колко бързо се променя светът. Към по-лошо.
И тогава в книжарницата му се появява неочакван подарък. Малък, но изключително ценен. Подарък, който ще даде възможност на Ей Джей да пренапише отново живота си и да погледне света с нови очи...
Книжарничката на острова ни напомня какво ни спасява от самотата: чувството ни за съпричастност; способността ни да обичаме и да бъдем обичани; желанието ни да се грижим за някого и да позволим някой да се грижи за нас. В този роман има хумор, романтика, нотка напрежение, но най-вече любов – любов към книгите и към хората на книгите. И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Габриел Зевин започва да пише на 14 години. Има осем романа за тийнейджъри и възрастни, като пише за жените войници в Ирак, за мафиотска принцеса от ретрофутуристичен Ню Йорк, тийнейджърка в отвъдния свят, говорещи кучета, хора, страдащи от амнезия, и трудността да обичаш един човек дълго, много дълго време. Първият ѝ роман Elsewhere е преведен на над 20 езика. Тя е сценарист на култовия филм Разговори с други жени . Осмият ѝ роман, бестселърът наНю Йорк Таймс Книжарничката на острова, е издаден от най-големите издателства в света. Габриел Зевин живее в Силвър Лейк, Лос Анджелис.
– За толкова тъпа ли ме мислиш?
Дениъл въздъхна.
– Беше момиче, което дойде на литературно представяне и с което спах веднъж. Как можех да съм сигурен, че детето е мое? – опита се да хване ръката ѝ, но тя се отдръпна.
– Странно е – каза Исмей. – Всяка частица любов, която съм изпитвала към теб, дори най-малката, е изчезнала.
– Аз все още те обичам – каза Дениъл. Внезапно в огледалото за обратно виждане се появиха светещи фарове.
Ударът дойде отзад и избута колата по средата на пътя, така че тя застана и в двете ленти на движението.
– Мисля, че съм добре – каза Дениъл. – Ти как си?
– Кракът ме боли – отвърна тя. – Може и да е счупен.
Зададоха се още фарове, този път от насрещната половина на пътя.
– Исмей, потегляй!
Дениъл се обърна навреме, за да види камиона. Какъв обрат, помисли си той.
В първата глава на прочутия му първи роман главната героиня попадаше в катастрофа с кола. Дениъл бе имал проблем с тази част, защото му се струваше, че всичко, което знае за ужасните пътни катастрофи, го е научил от книгите или от филмите. Описанието, на което най-накрая се бе спрял, след изписани около петдесет варианта, никога не го бе задоволявало. Поредица от фрагменти в стила на модернистичните поети. Аполинер или Бретон, но без да е така добро като техните творби.
Светлини, достатъчно ярки, за да разширят очите ѝ от ужас.
Клаксони, слаби, дошли прекалено късно.
Металът се мачка като парче плат.
Тялото не боли, но само защото го няма.
Отишло е някъде другаде.
Да. Каза си Дениъл веднага след удара, но точно преди смъртта. Харесва ми.
Пасажът не беше чак толкова лош, колкото си бе мислил.
Втора част
"Разговор с баща ми"[75]
Грейс Пейли, 1972 г.
Умиращ баща спори с дъщеря си за "най-добрия" начин да се разкаже една история. Ще ти хареса, Мая, сигурен съм. Може би ей сега ще сляза на долния етаж и ще ти пъхна разказа в ръцете.
Ей Джей Ф.
Задачата на Мая за класа по творческо писане бе да разкаже история за някого, когото ѝ се иска да познава по-добре. "Биологичният ми баща е призрак за мен", написа тя. Мислеше, че първото изречение е страхотно, но какво да прави оттук нататък? След двеста и петдесет думи и пропиляна цяла сутрин се призна за победена. Нямаше история, защото не знаеше нищо за този човек. Той наистина бе призрак за нея. Провалът бе в самата концепция.
Ей Джей ѝ направи препечен сандвич със сирене.
– Как върви, Хемингуей?
– Никога ли не чукаш? – попита тя. Взе сандвича и затръшна вратата. Преди ѝ харесваше да живее над книжарницата, но вече бе на четиринайсет и Амелия също живееше с тях, така че апартаментът ѝ се струваше прекалено тесен. И шумен. По цял ден чуваше клиентите отдолу. Как може човек да твори при такива условия?
От отчаяние започна да пише за котката на Амелия.
Пъдълглъм никога не си бе представял, че ще се премести от Провидънс на Алис Айлънд.
Преправи го. Пъдълглъм никога не си бе представял, че ще живее в книжарница.
Евтин номер, реши тя. Това щеше да каже мистър Балбони, учителят им по творческо писане. Вече бе писала разкази от името на дъжда и от името на много стара книга от библиотеката. "Интересна идея, отбеляза мистър Балбони в рецензията за разказа с книгата, но може би следващия път е хубаво да се опиташ да измислиш нещо за някое човешко същество. Наистина ли искаш антропоморфизацията да е твоето нещо – това, което те отличава като писател?"
Трябваше да погледне в речника какво е "антропоморфизация", преди да реши, но не, не искаше това да става нейното "нещо". Не искаше да има "неща". И все пак, кой можеше да я обвинява, ако това наистина бе така? Детството ѝ бе преминало в четене на книги и в това да си представя какъв ли е животът на клиентите, които влизат в книжарницата, и понякога – какъв ли е животът на неодушевени предмети като чайника или въртящата се поставка с разделители за книги – нейната идея за въртележка. Не беше самотно детство, въпреки че много от близките ѝ приятели бяха някак си не много реални.
Малко по-късно Амелия потропа на вратата.
– Работиш ли? Мога ли да те прекъсна за малко?
– Влизай – каза Мая.
Амелия се тръсна на леглото ѝ.
– Какво пишеш?
– Не знам. Това е проблемът. Мислех си, че имам идея, но не се получи.
75
"А Conversation with My Father", Грейс Пейли (Grace Paley, 1922 – 2007) – американска писателка, поетеса, преподавател и политически активист. – Б. Пр.