Бедствие на високи токчета

Ужас. Даже не можеше да оправдае с недоспиване лапсуса си. Току-що бе дремнала четири часа.

За сметка на това можеше да се оправдае с близостта на Роберто. Той очевидно предизвикваше засечки в мозъка й; иначе нямаше да прави такива елементарни грешки.

— Тя е свястно момиче и съвсем ще се освести, когато я нагостим хубаво. — Роберто многозначително погледна Ноно. — Повярвай ми. Знам го отличен опит.

— Значи има същия темперамент като баба ти. — Ноно мъдро кимна. — Скъпа Бренди, ще сервираш ли салатата?

Тя войнствено присви очи, но апетитното ухание на запръжка и на сос я изкуши. Изведнъж се почувства адски прегладняла. Разклати стъкленицата с олио и оцет и овкуси салатата, след което я разбърка с пластмасовата лъжица. Ноно донесе чиниите на масата и се настани от края. Роберто си свали престилката и седна до него. Бренди се разположи срещу Роберто.

Ноно им протегна ръце.

Бренди положи длан в неговата и се загледа в широката ръка на Роберто.

Не искаше да го докосва. Не стига, че слушаше топлия му глас с лек италиански акцент, но когато го докосваше, забравяше какви неприятности й е създал, съмнителната му честност, мръсната му професия и усещаше тялото му до нея, в нея, върху нея. Това я караше да го желае — желание, на което не се знаеше дали ще устои.

Роберто не беше мъж за жена, стъпила здраво на земята, с очи, устремени право към целта. За жена като нея.

Но двамата мъже я чакаха да затвори кръга за молитва, затова тя неохотно стисна Робертовата длан.

Ето, че не беше толкова страшно. Можеше да издържи…

Ноно изрече традиционния католически благослов и завърши с: „Отче наш, молим ти се, подкрепяй ни. Амин“.

Ноно и Роберто стиснаха ръцете й.

— Амин — прошепна Бренди, изненадващо за себе си.

При първата хапка едва удържа радостното си възклицание. Това не беше храна, а амброзия. След още една хапка вдигна поглед и осъзна, че мъжете я гледат.

— Вкусно е — похвали тя яденето.

Дядо и внук се ухилиха и започнаха да се хранят.

Бренди беше довършила първия си резен полента, когато Роберто съобщи:

— Разговарях също така със сестра ти.

Бренди остави вилицата.

— Говорил си с Ким?

— Тя позвъни и аз вдигнах телефона ти.

— Защо не ме събуди?

— Спеше толкова сладко. Не се притеснявай, проведохме ползотворен разговор.

— Обзалагам се. — Днес злополучията се редяха едно след друго. — Какво й каза?

— Че ще се грижа за теб.

— О, не. — Бренди си представи реакцията на Ким. Сестра й не беше от жените, които вярват на мъжката честна дума.