Сенките

Женчо.

Когато излязоха на моравата, извади телефона си и написа съобщение, което гласеше: Всичко наред. Рот и останалите ок. Изскочи друга задача. Направи пауза и добави: С какво си облечена?

Накани се да прибере телефона, но после се намръщи и изпрати съобщение на още един номер: Как си? Трябва ли ти нещо?

- Окей, готови ли сме? - попита Вишъс.

Фюри и Зи кимнаха; Рейдж прибра телефона си и изпука кокалчетата на пръстите си.

- Ще ми се копелетата да са там. Имам нужда от един хубав бой.

- Не си само ти - измърмори някой.

Един по един те се изпариха и се понесоха по въздуха като бъркотия от молекули, отправяйки се към едно съвършено различно място. Приеха физическите си очертания в една затворена уличка в квартал, обитаван най-вероятно от хора, които раждаха дете след дете, работеха на две места (нископлатена офис работа, на дъното на корпоративната стълбица) и отчаяно мечтаеха да сменят старичките си БМВ-та с някой от по-луксозните модели.

Юпита в зародиш. Опазил ги Господ.

Без да издадат нито звук, те всички наизвадиха оръжията си, след което се разделиха и се приближиха до въпросната къща от четирите посоки на света.

Рейдж си сложи черна качулка, така че русата му коса да не се вижда чак толкова в нощта, и сви зад задния ляв ъгъл, дематериализирайки се между дърветата, и се приближи, използвайки дънерите за прикритие. След това се опита да разбере какво се крие под покрива, зад солидните стени, далеч от тъмните прозорци.

Не усети признаци за ничие присъствие. Не зърна дори искрица светлина. Никакви сенки не се движеха вътре. Никакъв звук, нито от вътрешността на къщата, нито отвън. Провери положението при Зи, когото можеше да види с крайчеца на лявото си око, и Фюри, който беше от дясната му страна, посочи нагоре... и се дематериализира на покрива.

Остана приклекнал, давайки си сметка, че е отлична мишена, очертан на фона на нощното небе. Нямаше луна, което беше добре, но въпреки това беше удобна цел, както си седеше там горе. Отправи се към комина, облегна се на него и се заслуша.

Нищичко.

Отдолу се разнесе изсвирване и като затвори очи, той се дематериализира обратно на земята.

Зи, Вишъс и Фюри стояха заедно отзад.

- Горе е чисто - прошепна Рейдж.

- И вътре не виждам нищо - съгласи се Фюри.

Ви се взираше в къщата.

Значи, трябва да приемем, че са заложили капани.

Да, съвсем същото си мислеше и той.

- Имаш ли нещо за обезвреждане? - попита Рейдж.

Ви извъртя диамантените си очи.

- Нали знаеш, че съм истински бой скаут - винаги готов.

- Как ще го направим?

Решиха да проникнат през един от кухненските прозорци. Вратите биха били прекалено очевидни, също като комина и гаража.

Ви отиде до задната веранда, извади черния си кинжал и се приближи до прозореца над умивалника. Допря острието до стъклото и описа кръг, след което допря сияещите си пръсти до изрязаната окръжност и я извади, за да не падне вътре.