Сенките

А БАЛОН НЕ БЕШЕ СВИКНАЛ С НАСИЛИЕ. НИТО В СВЕТА НАВЪН и определено не и в къщата, под чийто покрив дъщеря му спеше, вземаше уроци по пеене и се хранеше заедно с него.

Когато Рейдж блъсна Троу в краката на Рот, Абалон трябваше да запуши устата си с ръка, за да заглуши ахването си. Беше ужасно немъжествено да демонстрира какъвто и да е шок пред Братството и той се молеше никой да не е забелязал.

Определено изглеждаха така, сякаш не бяха забелязали. Бяха насочили цялото си внимание към русокосия простичко облечен мъж, който в момента не беше нищо повече от изтривалка за войнишките ботуши на краля.

Рот се усмихна, оголвайки вампирски зъби, по-дълги от пръстите на Абалон.

- Не очаквай да ти помогна да се изправиш. - Докато Троу се надигаше на колене, кралят скръсти ръце на гърдите си. - И не ме моли за пръстена. Току-виж съм се изкушил да те прасна в лицето с него.

Когато стана на крака, Троу се изтупа и изпъна рамене. Не можеше да се мери с внушителните размери на Рот, но далеч не беше лека категория, тялото му бе тяло на войник, а не тънката като вейка фигура, която мъжете от неговата класа обикновено предпочитаха.

- С нищо не съм заслужил да ми поднесеш пръстена си - отвърна той с нисък, сериозен глас.

- Я виж ти, нещо, за което сме на едно мнение. - Плътните слънчеви очила, на Рот се наклониха натам, откъдето идваше гласът. - Е, Абдлошми съобщи, че си имал да ми кажеш нещо. - Напуснах Кор и шайката копелета.

- И сега искаш да пуснем възпоминателна марка - измърмори Бъч.

Веждите на Рот подскочиха, показвайки се над тъмните очила, сякаш не му беше приятно останалите да се намесват.

- Смяна на посоката, така ли?

- Целите на Кор вече не са и мои.

- Нима?

- Отдавна трябваше да го направя. - Троу хвърли поглед през рамото си... за неудоволствие на Абалон, към когото беше насочено вниманието му. - Както моят братовчед знае, аз нямам войнишко потекло. Поради обстоятелства извън моя контрол бях принуден да се възползвам от съмнителната милост на Кор. В замяна трябваше да му се отплатя със службата си. Както знаете, след като ме намерихте облян от кръв в онази уличка преди много, много месеци, той обикновено не се хаби с приказки, когато си осигурява лоялност.

Да, вярно бе, спомни си Абалон. Преди известно време братята бяха открили Троу, оставен да умре от рана в корема, която не беше нанесена от лесърско острие. Всъщност, доколкото Абалон беше чул, Троу бе ранен от самия предводител на шайката. Братята го бяха прибрали, за да се опитат да получат информация, след което го бяха пуснали да си върви със съобщение за Кор.

Говореше се, че Лейла му беше давала от кръвта си, докато той беше на прага на смъртта; предложила бе вената си на онзи, когото бе смятала за благороден воин, а не враг на краля.

Истинска каша.

Ноздрите на Рот се разшириха, сякаш изпитваше миризмата на Троу.