Сенките

Ай Ем нямаше никакво намерение да си губи времето със „сЕнКи“, „Желязната маска“ или „Сал“. Майната им. И в трите заведения имаше предостатъчно компетентни служители, за да се погрижат за бизнеса. Беше излъгал брат си за това, къде отива, защото не искаше Трез съвсем да изперка.

Материализира се на терасата на апартамента им, погледна часовника си и влезе вътре. Запали част от осветлението, надникна в хладилника, макар да знаеше, че в него няма нищо, и отвори няколко шкафа.

Не беше ял от... откакто си беше тръгнал от „Сал“ предишната нощ. А не беше пил кръв от... мамка му, дори не помнеше откога.

Вероятно трябваше да направи нещо по въпроса, по истината бе, че мисълта за вена изобщо не го привличаше. Не че не оценяваше и уважаваше Избраницата, която се грижеше за него и брат му. Просто не си падаше особено по това, да смуче от китката на жена, която изобщо не познава. Да, да, дълг и всичко останало.

Очевидно той беше много повече сянка, отколкото брат му.

В тяхната култура всеки подобен физически акт беше свещен. Което бе кофти, защото биологическата нужда го заставяше да пие кръв около шест пъти в годината и всеки път беше изпитание за самодисциплината му... и то не защото искаше да изчука онази, която използваше.

Въпреки напредналата си възраст, той беше девствен. Приписваше вината за въздържанието си на проблемите с Трез, както и на доктрините и традициите на сенките, които, както понякога му се струваше, като че ли взема прекадено на сериозно...

Леле. Толкова беше изнервен, че си говореше сам. За неща, които вече знаеше. И които дори не бяха интересни.

Продължи да обикаля из апартамента. Провери си часовника и погледна към терасата. Къде, по дяволите...

- Ти ли си?

Мъжкият глас, долетял откъм спалните, го накара да се обърне рязко. Отправи се към коридора с пистолет в ръка, но ако се съдеше по тона, едва ли можеше да очаква неприятности.

И наистина, когато зави зад ъгъла и стигна до това, което преди беше неговата спалня, откри С’Екс излегнат върху кревата; чаршафите бяха усукани около голото му тяло, до гърдите си притискаше голяма бутилка „Сирок“7, сякаш беше бебе.

Мислех, че си в траур - каза Ай Ем, докато прибираше пистолета.

Съм. - С’Екс вдигна полупразната бутилка. - Това са ми поените кърпички.

Нима кралицата не иска да си в Територията?

- Не особено. - Палачът махна с ръка. - Твърде смущаващо. Бива ме за чукане далеч от чужди очи, но да ме покаже пред всички? Не съм достатъчно добър. Естествено, всичко щеше да бъде простено, ако картата беше както трябва. Обаче - не.

Ай Ем се облегна на касата на вратата и скръсти ръце.

- Откога си тук?

- Откакто ти си тръгна... кога беше? Снощи? Алкохолът свърши. Кога можеш да донесеш още? Освен това искам жени.

Първият порив на Ай Ем бе да му каже да върви на майната си. Много ясно. Само че копелето му трябваше за нещо.

- Мога да го направя - отвърна той.