Сенките

- Не го гони само заради мен. Все ми е едно дали ще остане, или ще си тръгне.

Абалон се намръщи... и се запита дали това не означава, че ще бъде понижен.

- Верен съм единствено и само на вас. В моите очи той е опетнен, независимо с кого е свързан сега.

Рот издаде неопределен гърлен звук и отново обърна лице към Троу.

- Казваш, че с Кор имате различни приоритети?

- Да.

- И не възнамеряваш да следваш неговите цели?

- Не. Определено не възнамерявам.

Последва пауза, в която ноздрите на Рот се разшириха, сякаш отново искаше да изпита миризмата му.

- Много добре тогава. - Кралят кимна на личната си охрана. - Да си вървим. Чака ме истинска работа.

Никой не помръдна. Нито братята. Нито Троу. Най-малко пък Абалон, който имаше чувството, че мокасините му бяха залепнали за пода.

- Ви - изплющя гласът на краля. - Да си вървим.

След един неловък момент Вишъс и Бъч пристъпиха напред и като застанаха от двете страни на краля, излязоха заедно с него, следвани от Зейдист. Другите останаха в стаята, за да охраняват Троу, докато кралят не се озовеше на безопасно място извън имението.

- Абалон - обади се Рот, когато стигна до входната врата.

При звука на името си Абалон побърза да излезе и прекоси фоайето, а сърцето му се блъскаше в гърдите. Отдавна знаеше колко много обича своя крал, но мисълта, че може да изгуби мястото си да помага на обикновените граждани да се срещат с него и да намират помощ...

- Не , не си уволнен - прошепна Рот. - За бога, какво ще правя без теб?

- О, господарю, аз...

- Чуй ме, Абалон. Искам да му позволиш да остане тук толкова дълго, колкото поиска. Изобщо не вярвам на историята, която ми сервира. Може и да е напуснал Кор и неговите копелета, по му нямам никакво доверие, а съм твърдо убеден, че е най-добре да държиш враговете си близо до себе си.

Разбира се, господарю. Да, да, разбира се. - Абалон се поклони, макар изведнъж да бе скован от безпокойство. - Ще сторя всичко, което поискате.

И отново, сякаш можеше да чете мисли, Рот добави:

- Знам, че се безпокоиш за дъщеря си. Докато не се оправим с всичко това, защо тя не се настани в къщата ми за аудиенции? Може да си вземе компаньонка, а мястото е под постоянна охрана.

Ви дойде малко по-близо.

- Имаме два отделни тунела, излизащи от подземните апартаменти и ще изпратим някой от нашите догени да се грижи за нея. Тя ще бъде в пълна безопасност.

Прескъпа Скрайб Върджин, помисли си Абалон.

После обаче си спомни, че напоследък Парадайз не я свърташе на едно място, и то не бе, понеже беше влюбена или изгаряше от нетърпение да се обвърже. Тя беше млада, жизнена девойка с цял куп качества, но заради аристократичния и произход възможностите й бяха ограничени. Може би щеше да й се отрази добре да излезе за малко от къщата.

И определено не искаше Троу да е близо до нея.

Разкъсван между бащинската загриженост, дълга към своя крал и тъгата, че единствената му дъщеря пораства, той кимна, макар да му се повдигаше.

- Да, моля. Мисля, че това много ще й хареса.

Лично ще се погрижа тя да бъде в безопасност - обади се Зейдист и кимна веднъж, сякаш даваше обет. - Аз също имам дъщеря. Разбирам те.