Завръщане на Острова на изгубените [bg]

- Оскар - каза Иви. - Знаем.

Антигероите заръкопляскаха, когато Мал, Иви, Джей и Карлос стиснаха ръката на професора и му благодариха за мъдростта и съветите.

- Ще съберем картите, които вече са готови - каза Ин Сид. - Дайте ни няколко минути.

Всички от групата се разпръснаха по задачите си, малките злодеи разговаряха оживено.

Карлос се сбогува с Хари и Джейс, които бяха натоварени с претърсването на Изгодния замък. Джей обеща на пиратите, че ще им праща картички от Аурадон.

Иви се радваше, че са разбрали къде са родителите им, но да тръгнат по следите им нямаше да е лесно. Ако Злата кралица бе решена да си върне талисмана, никой не би могъл да я спре. Тази жена бе в състояние да разблъсква хората с лакти, за да се добере до шишенце с коректор.

- Тръгвате да търсите, а?

- Аха - отвърна Иви.

- Радвам се, че вие поемате след тях, а не ние с Джейс. Ние прекалено много ще се страхуваме. Леле, ама много сте смели.

- Аз не съм - каза Иви. - Но понякога човек трябва да свърши онова, което трябва да се свърши. Благодаря все пак.

Преди да тръгне обаче, тя искаше да е сигурна, че ще може да ходи нормално. Огледа счупеното токче. Не можеше да върви така. Безкрайните катакомби на обречените със сигурност бяха място, свързано с много ходене, а тя все още беше с неподходящи обувки.

- Професоре - повика го тя със счупеното токче в ръка. - Дали ще можете да го оправите с малко научна магия или нещо подобно?

Той огледа обувката.

- Не, боя се, че няма начин да спасим обувката с магията на науката.

Иви посърна и се примири, че ще трябва да куцука по целия път под земята, и ще й излязат пришки и мазоли.

- Но имам нещо, което може да ти помогне - каза Ин Сид.

- Какво?

- Тиксо - заяви той и сръчно залепи супеното токче на мястото му.

Не бяха маратонки, но поне нямаше да куца.

Ин Сид се зае да проверява за пореден път възможните входове към Катакомбите с Джей и Карлос, а останалите членове на клуба чакаха търпеливо задачите си. Иви се огледа и не видя Мал. Къде ли беше отишла? Огледа отново стаята и зърна проблясък на синьо-зелена коса, който изчезна в тъмния коридор, а след него се мерна лилавата глава на Мал.

Отначало си помисли, че може би Мади просто иска да говори с Мал насаме, но когато след няколко минути от двете все още нямаше следа, я обзе мрачно предчувствие. Тя надникна в коридора и видя Мади да излиза от подземието и да се качва нагоре по стълбите, а Мал я следваше. Къде ли отиваха?

Тъй като от пръв поглед бе изпитала недоверие към Мади и приятелството й с Мал, Иви реши да тръгне след тях и да види какво ще правят. Озърна се, за да е сигурна, че момчетата още говорят с Ин Сид. Нямаше да шпионира Мал. Просто проявяваше предпазливост, каза си. Мал сигурно имаше основателна причина да тръгне нанякъде с Мади, нали?

Мади вече бе излязла от подземието и вървеше по пътя към града. Мал я следваше на известно разстояние. Не вървяха заедно, забеляза Иви. Мал следеше Мади по някаква причина. Но каква? Кого ли го бе грижа за Мади?

Трябваше да открият входа към Катакомбите. Нямаха време за други занимания. Круела де Вил, Злата кралица и Джафар вече имаха преднина. Ако дори един от тях успееше да вземе талисмана си, всички в Аурадон щяха да бъдат в опасност. Четиримата трябваше да тръгват. Какво правеше Мал?