Наследството на Карл Велики [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-193-3
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на Карл Велики [bg]». Краткое содержание книги:
— Мъртъв си, Малоун! — разнесе се груб мъжки глас, последван от ироничен смях.
Прекрасно. Дори името ми знае.
— Ела и ме хвани — подвикна той, сигурен в ехото, което щеше да скрие точната му позиция.
Видя как мъжът оглежда арките, полускритата в мрака печка и тежката маса, над която висеше бронзов полилей. Прицели се и натисна спусъка. Не улучи.
Противникът му се насочи към стълбището. Малоун се скри зад ъгъла. Тук стъпките не се чуваха, но стрелецът със сигурност беше наблизо. Погледна надолу към масата. Един стол рязко се преобърна, облегалката му се удари в каменния под.
От горната галерия екна автоматичен откос. Куршумите със свистене се забиха в плота на масата. За късмет дървото беше дебело и издържа. Малоун стреля към мястото, откъдето бе долетял изстрелът. Непознатият отвърна на огъня. Куршумите рикошираха в каменната стена зад гърба му.
Малоун всячески се опитваше да засече нападателя. Беше извикал с цел да отвлече вниманието му, но Кристел Фалк развали плановете му, вероятно неволно. В стената зад гърба му имаше още тъмни ниши. Очите му уловиха сянката отсреща, която бавно се промъкваше към него. Приклекна и запълзя към ъгъла, озовавайки се в другия край.
Какво се беше случило? Защо този мъж искаше смъртта му? Изведнъж Кристел изникна в средата на залата. Меката светлина я очерта съвсем ясно.
Малоун предпазливо надникна иззад арката.
— Покажи се — извика Кристел.
Никакъв отговор. Малоун напусна укритието си и бързо смени позицията. Целта му беше да излезе в гръб на стрелеца.
— Аз си тръгвам — обяви жената долу. — Знаеш какво трябва да направиш, ако искаш да ме спреш.
— Глупаво — обади се един глас.
Малоун пак надникна и този път го видя. Нападателят стоеше в средата на галерията, с гръб към него. Кристел все още беше долу. Обзе го хладно вълнение. Сянката пред него вдигна оръжието си.
— Къде е той?
Жената не отговори.
— Малоун, покажи се или тя ще умре!
Малоун пропълзя още метър-два, прицели се и тихо подвикна:
— Тук съм.
Оръжието на нападателя остана насочено надолу.
— Все още мога да убия фрау Линдауер — спокойно обяви той.
Малоун отчете грешката си.
— Ще те застрелям далеч преди да натиснеш спусъка — заплашително изръмжа той.
Изправен пред дилемата, нападателят бавно започна да се обръща към него. После движенията му се ускориха. Дулото се завъртя едновременно с натискането на спусъка. Куршумите изсвириха във въздуха. Миг преди да стреля, Малоун долови друг изстрел. Главата на мъжа отскочи назад, пръстът му се отдели от спусъка. Тялото му се люшна през парапета и полетя надолу. Кратък вик, последван от тежък тътен.
Малоун свали пистолета. Горната част на черепа на стрелеца я нямаше. Пристъпи към парапета и предпазливо надникна. До Кристел Фалк стоеше висок и слаб мъж. Пушката му сочеше нагоре. От другата й страна се беше изправила възрастна жена.
— Благодарим ви, че отклонихте вниманието му, хер Малоун — рече тя.
— Не беше нужно да го убивате.
Старицата махна с ръка и мъжът свали пушката.
— Според мен беше — поклати глава тя.
26
Малоун се спусна долу. Слабият мъж и възрастната жена все още стояха до Кристел Фалк.
— Това е Улрих Хен — представи го Кристел. — Работи за нашето семейство.
— И какво по-точно прави?
— Грижи се за замъка — обади се старата жена. — Нашият главен камерхер.
— А вие коя сте? — изгледа я внимателно Малоун.
Веждите й развеселено се вдигнаха, усмивката й разкри два реда редки зъби. Беше много дребна и слаба, с лакирана златистосива коса. Тънките й ръце бяха прорязани от синкави вени, а по китките й имаше множество кафеникави петънца.
— Аз съм Изабел Оберхойзер.
В очите й се четеше несигурност въпреки широката усмивка.
— Трябва ли да бъда впечатлен? — попита Малоун.
— Аз съм главата на фамилията.
— Току-що убихте човек, вие и този мъж — изръмжа той и махна с ръка към Улрих Хен.
— Човек, който се промъква в дома ми въоръжен и за малко не уби вас и дъщеря ми — спокойно отвърна старицата.