Парижка вендета [bg]

Сам не можеше да повярва, че двамата непознати наистина следят Джими Фодрел. Нападките на Малоун преди малко бяха напълно основателни. Чудеше се дали началниците му в Сикрет Сървис имаха подобно мнение и за него? Никога не бе толкова краен, нито бе проявявал подобна параноя, макар че и той споделяше принципите на Фодрел и не се подчиняваше на началниците си. Но това си беше в характера му — подчинението на правилата просто не беше за него.

Двамата с Малоун продължаваха да крачат из тесните улички, пълни с хора, облечени в пуловери и дебели палта. Ресторантьорите пренебрегваха студа и се опитваха да рекламират менюто си направо на тротоарите. Сам поглъщаше миризмите, шумотевицата и оживеното движение, борейки се с хипнотичния им ефект.

— Кои според теб са онези типове? — попита най-сетне той.

— Това е проблемът с оперативната работа, Сам — въздъхна Малоун. — Нищо не се знае със сигурност и човек е принуден да импровизира.

— Дали им помагат и други?

— За съжаление няма как да разберем в този хаос.

На кино и по телевизията героят винаги усеща опасността независимо от тълпата и отдалечеността на обекта си. Но в блъсканицата около тях това наистина нямаше как да стане, докато опасността не изскочеше буквално под носа им. Фодрел продължаваше да крачи напред. На стотина метра по-нататък пешеходната зона свършваше в оживения булевард „Сен Жермен“, по който фучаха коли, таксита и автобуси. Фодрел изчака смяната на светофара и тръгна да прекосява четирите платна на булеварда, заобиколен от тълпа забързани хора. Преследвачите му направиха същото.