Кървави книги (Том 5) [bg]

- И там се намират гробовете?

- Не, не - каза едрият мъж, като превърна в пепел половината си цигара с една-единствена дръпка. - Гробовете са покрай стената на сградата, която се пада вляво и зад бараката. Там има една дълга морава, трябва да си я виждал.

- Без надгробни камъни?

- Без. Гробовете винаги са били безименни. Само директорът на затвора знае кой къде е погребан, но сигурно е загубил документацията. - Епископа извади табакера с тютюн от джоба на затворническата си риза и започна да свива нова цигара. Беше го правил толкова много пъти, че почти не поглеждаше към ръцете си. -Опечалените роднини нямат право да ги посещават. Далеч от очите,

далеч от сърцето; такава е идеята. Само че не става така, нали? Хората забравят министър-председателите, но помнят убийците. Минаваш по онази морава, а на шест стъпки под краката ти лежат някои от най-прочутите мъже, които са крачили по тази зелена и красива земя. И нито един кръст не бележи мястото. Това е престъпно, не мислиш ли?

- Знаеш ли кой е заровен там?

- Разни много неприятни личности - отговори почти укорително Епископа.

- Чувал ли си за човек на име Едгар Тейт?

Едрият мъж повдигна вежди и дебелата кожа на челото му се нагъна.

- Сейнт Тейт? Разбира се. Не е от хората, дето се забравят лесно.

- Какво знаеш за него?

- Убил жена си, а после и децата си. Заколил ги, без да му мигне окото.

- Всичките?

Епископа сложи новата цигара между месестите си устни.

- Може би не всички. - Той присви очи и напрегна паметта си. -Възможно е едно от тях да е оцеляло. Една от дъщерите, да речем. -После сви презрително рамене. - Не съм добър в помненето на жертви. То пък кой ли е. - И фиксира Клив с невъзмутимия си поглед. - А теб що те вълнува този Тейт? Бил е обесен още преди войната.

- През 1937-а. Едва ли е останало много от него.

Епископа вдигна показалец.

- Не бъди толкова сигурен. Земята, върху която е построен този затвор, има необичайни свойства. Телата, заровени тук, не се разлагат като на другите места. - Клив го изгледа скептично. - Вярно е - каза му дебелакът. - Знам го от достоверен източник. Когато се налагало да ексхумират труп от моравата, обикновено го изваждали в почти перфектно състояние. - Той направи пауза, за да запали цигарата, после си дръпна от нея и издиша дима със следващите си думи. -Когато настъпи краят на света, добрите хора от Мерилбоун и Камдън ще се надигнат от гроба като разложени скелети. Но лошите? Лошите ще танцуват в деня на страшния съд във вида, в който са умрели. Представи си само. - Перверзната мисъл явно го развесели, защото на дундестите му бузи се появиха трапчинки. - Ха! И кой кого ще нарече покварен15 в онази славна утрин?

15 Игра на думи. На английски соггир1: означава не само покварен, но и разложен. - Б. пр.