![Кървави книги (Том 5) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/0/1/krvavi-knigi-tom-5-bg-download.jpg)
Кървави книги (Том 5) [bg]
- Автор: Баркер Клайв
- Серия: Кървави книги #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-02-0135-9
- Переводчик: Иван Димитров Атанасов
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Кървави книги (Том 5) [bg]». Краткое содержание книги:
При второто не му се наложи да се лута из дюните. Озова се направо в некропола и краката му поеха сами по вече познатия маршрут. Тази нощ нестихващият вятър беше по-силен. Развяваше дантелените завеси на един прозорец и дрънчеше с китайските висулки, окачени на друг. Освен това носеше със себе си гласове - странни и плашещи звуци, които идваха от някакво далечно място отвъд града. И когато чу това причудливо бърборене, сякаш излизащо от устата на умопомрачени деца, Клив изпита благодарност към улиците и сградите - не защото се чувстваше в безопасност сред тях, а понеже те бяха нещо познато. Само че гласовете не бяха достатъчни, за да го накарат да влезе в причудливите домове; не гореше от желание да разбере кой е издигнал този архитектурен хаос насред ветровитата пустош.
Въпреки това, щом заспеше, той се връщаше отново и отново там; обикаляше нощ след нощ града с окървавени крака и винаги виждаше плъховете, пеперудите и черния пясък по праговете, който вятърът навяваше в коридори и стаи, които никога не се променяха. Всеки път, когато надникнеше през пролука между завесите или дупка в стената, зърваше едно и също: маса, сякаш току-що сервирана за трима (петелът не беше нарязан, а сосът още димеше); оставен да работи душ в баня с вечно полюшваща се електрическа крушка; декоративно кученце в стая, която приличаше на кабинет на юрист; скъсана перука, захвърлена върху скъп килим, чиито шарки се губеха под наветия пясък.
Само веднъж видя друго човешко същество и то беше Били. Стана изненадващо. Една нощ - докато сънуваше улиците - отвори очи в просъница. Били беше буден и стоеше в центъра на килията, като се взираше в светлината, влизаща през прозореца. Това не беше лунна светлина, но момчето явно й се наслаждаваше: беше вдигнало лицето си към нея с отворена уста и затворени очи. Клив реши, че Били е в транс, но нямаше време да осмисли видяното, защото транквилантите го приспаха отново. Един фрагмент от реалността остана в съзнанието му обаче - образът на момчето. И когато се озова пак в града, Тейт също беше там - стоеше на улицата с вдигнато към натежалите облаци лице, устата му зееше, а очите му бяха затворени.
Момчето се задържа на мястото си само миг или два. После хукна, като вдигаше ветрила от черен пясък с босите си пети. Клив го извика по име, но Били продължи да бяга, без да се оглежда. И внезапно, както често става в сънищата, мъжът разбра с необяснима увереност къде отива момчето - там, където къщите свършват, в пустинята. За да се срещне с някой приятел може би - приятел, довлечен от ужасния вятър. Клив нямаше намерение да тича след него, но и не искаше да изгуби от поглед единственото човешко същество, което бе зървал из тези пусти улици. Затова извика името му отново, този път по-силно.
Някой хвана ръката му и той подскочи стреснато, а после се озова в добре познатата килия.
- Всичко е наред - каза му Били. - Сънуваш.
Клив се опита да прогони града от съзнанието си, но образът му се задържа още няколко секунди и през това време той видя как косата на момчето се развява от вятър, какъвто в килията, разбира се, нямаше.
- Сънуваш - повтори Били. - Събуди се.
Клив се надигна разтреперан от леглото. Градът избледняваше, но преди да изчезне напълно, той изпита странна убеденост, че Тейт знае какво е сънувал; че двамата са били заедно в съня му, макар и за кратко.
- Знаеш, нали? - попита той бледото лице.
Момчето го изгледа озадачено.
- За какво говориш?
Клив поклати глава. Мисълта му се струваше все по-абсурдна с всяка секунда, която го отдалечаваше от съня. И все пак, когато погледна към мършавата ръка, която продължаваше да стиска неговата, той си даде сметка, че е очаквал да види синьо-черни песъчинки под ноктите й.
Там имаше само мръсотия, но това не успокои мъжа. След тази нощ започна да наблюдава Тейт още по-внимателно; надяваше се да зърне или чуе нещо, което да му подскаже каква игра играе момчето. Само че Били се затвори още повече в себе си и - също като Розана - се превърна в невъзможна за дешифриране книга. Никой не отвори повторно дума за съня. Единственият намек, че нещо се е случило, беше упоритостта, с която Били настоя Клив да продължи да пие хапчета.
- Трябва да спиш - заяви момчето, когато се върна от лазарета с нова доза транквиланти. - Вземи ги.
- И ти имаш нужда от сън - отговори Клив, за да види реакцията му. - Не ми трябват повече хапчета.