Кървави книги (Том 5) [bg]

* * *

На следващия ден направи всичко възможно да се държи нормално с Били; не трябваше да се издава, че е видял среднощната му среща. Но нервността, която изпитваше, не можеше да бъде овладяна. Тя извираше през порите му, беше очевидна. И момчето разбра. Когато се върнаха в килията от Работилницата - вече беше късен следобед, - то веднага повдигна въпроса.

- Какво ти става днес?

Клив се зае да оправя наново леглото си; страхуваше се да го гледа в очите.

- Нищо. Просто не се чувствам много добре, това е.

- Да не би да си спал лошо? - попита Били и мъжът усети как втренченият му поглед прогаря гърба му.

- Не - отговори бавно той. - Нали пих пак от хапчетата.

- Аха.

Разговорът замря и Клив довърши заниманието си в мълчание. Но въпросът не беше приключен. Когато се извърна от оправеното легло, той завари Били да седи на малката масичка. Държеше една от книгите му в скута си и я прелистваше. Изглеждаше спокоен, но невъзмутимото му изражение не успя да заблуди Клив.

- Защо ти е да четеш тези неща?

- Да минава времето - отговори мъжът, после се покатери върху леглото си и се излегна върху току-що изпънатите завивки.

- Не, не питам защо четеш книги. Питам защо четеш такива книги. За греха и прочие.

Клив почти не чу въпроса. Легналата поза му припомни болезнено ясно отминалата нощ. А с нея и тъмнината, която скоро щеше да настъпи пак. При мисълта стомахът му се сви.

- Не ме ли чу? - попита момчето.

Той промърмори, че е чул.

- Кажи ми тогава. Защо четеш книги за Страшния съд?

- Защото никой друг не ги взема от библиотеката - отговори разсеяно Клив. Мислите му бяха заети с други, по-важни неща.

- Значи не вярваш в тези работи?

- Изобщо.

Момчето помълча и той чу как отгръща нова страница.

- А някога изпитвал ли си страх? - попита тихо Били.

Въпросът стресна Клив и го извади от унеса. Разговорът пак беше поел в неприятна посока. Но защо му е на момчето да го пита подобно нещо, освен ако и то не е изплашено?

- От какво? - попита на свой ред той и зърна с ъгълчето на окото си как Били повдига леко рамене.

- От неща, които могат да се случат. Неща, които не можеш да контролираш.

- Да - отговори Клив, като се чудеше накъде бие момчето. - Разбира се. Понякога изпитвам страх.

- И какво правиш в такива случаи?

- Нищо - каза мъжът. Гласът му прозвуча глухо като този на Били. -Спрях да се моля, когато баща ми почина.

Той чу, че момчето затваря книгата, и завъртя леко глава, за да го погледне. Тейт изглеждаше развълнуван. „Уплашен е - осъзна Клив. -Не иска нощта да дойде повече от мен.“ Мисълта, че страхът му е споделен, го ободри. Може би момчето не беше изцяло под властта на сянката; може би не беше късно да го придума да намерят спасение от този ескалиращ кошмар.