Ханибал: Врагът на Рим [bg]

Ханон виждаше, че Агесандър е в лошо настроение. Всеки роб, който стъпеше накриво, отнасяше ругатните му. Десетима вървяха пред сицилианеца, понесли тръстикови кошници. За щастие Ханон беше в предната част, което означаваше, че Агесандър не му обръща особено внимание. Бяха се запътили към терасите, на които растяха сини сливи — плодовете бяха узрели неотдавна и много бързо. Брането им беше лесна работа в сравнение с работата през изминалите седмици и Ханон я очакваше с нетърпение. Агесандър не можеше да е бдителен през цялото време. В края на деня много сливи щяха да се озоват в къркорещия му стомах.

Момент по-късно наруга оптимизма си.

Галба, който вървеше зад него, се препъна и падна тежко на земята. Чу се болезнено охкане и когато се обърна, Ханон видя лоша рана на десния пищял на приятеля си. Раната се напълни с кръв, която потече по мускулестия прасец и върху сухата земя, която я попи моментално.

— Спечели си почивен ден — тихо каза Ханон.

— Не мисля, че Агесандър ще е на същото мнение — отвърна Галба и се намръщи. — Помогни ми да стана.

Ханон се наведе, но беше късно.

Сицилианецът беше разбутал останалите роби и бе стигнал до тях.

— Какво става, в името на Хадес?

— Падна и нарани крака си — започна да обяснява Ханон.

Агесандър се обърна с очи като от кремък.

— Искам този лайнар сам да обясни — изсъска той и се обърна към Галба — Е?

— Точно както каза той — внимателно рече Галба. — Препънах се и се ударих на този камък.

— Направил си го нарочно, за да изклинчиш от работа няколко дни — озъби се Агесандър.