Последният кандидат [bg]

Четиримата се наведоха да вдигнат заразения. Томас не сваляше очи от униформения мъж. Какво, по дяволите, значеше това, че идва с него? Къде? Защо? Ако другият нямаше пистолет, Томас щеше да побегне.

Когато групата се отправи към вратата, там отново се показа Миньо. Готвеше се да влезе вътре, но униформеният вдигна оръжие.

— Спри веднага! — извика той. — Излизай!

— Но ние сме с него. — Миньо посочи Томас. — И трябва да вървим.

— Този няма да ходи никъде. — Мъжът се сепна, сякаш му бе хрумнало нещо. Погледна към Томас, после отново към Миньо. — Чакай малко. И ти ли си муни?

Томас усети, че го завладява паника. Но Миньо бе достатъчно бърз. Той се завъртя и се стрелна навън.

— Спри! — извика униформеният и хукна към вратата.

Томас скочи към витрината. Видя Миньо, Бренда и Хорхе да пресичат улицата и да изчезват зад ъгъла. Униформеният спря пред кафенето, пристъпи неуверено, после се върна. С пистолет, насочен към Томас.

— Трябва да те застрелям в шията и да те гледам как умираш заради стореното от твоя приятел. Но благодари на Бога, че мунитата са ценни, инак щях да го направя само за да се почувствам по-добре. Ама и днес е един ден.

Томас не можеше да повярва, след всичко, което бе преживял, че позволи да се забърка в подобна нелепа история. Не беше изплашен, по-скоро ядосан.

— Е, моят не беше по-добър — промърмори той.

— Поне ще ми помогнеш да си натъпча джоба. И, между другото, запомни, че не те харесвам. Още щом те видях, не ми стана симпатичен.

Томас се усмихна.

— Какво пък, чувствата ни са взаимни.

— Странно хлапе си ти. Присмиваш се. Ще видим как ще се чувстваш довечера, като залезе слънцето. Хайде. — Той махна към вратата. — И имай предвид, че търпението ми почти се е изчерпало. Опиташ ли някой трик, ще те гръмна в тила и ще кажа на полицията, че си се държал като болен и си побягнал. На мен номера не ми минават. Дори няма да ме разпитват.

Томас стоеше на място и се опитваше да прецени шансовете си. Всичко бе толкова странно, дори смешно, макар и по извратен начин. Беше избягал от ЗЛО, за да бъде задържан от някакъв въоръжен градски служител.

— Не ме карай да го казвам отново — изръмжа униформеният.

— Къде отиваме?

— Скоро ще разбереш. А аз ще съм един богат щастливец. Сега се размърдай.

Томас вече два пъти бе прострелван и знаеше колко боли. Изглежда, че трябваше да последва неприятния тип, ако не искаше за трети път да мине през това. Той изгледа ядно униформения и се отправи към вратата. Когато я доближи, спря.

— Накъде?

— Наляво. Ще извървим кротко и без неприятности три пресечки, после пак свиваме наляво. Там ни чака кола. Трябва ли да те предупреждавам какво ще се случи, ако опиташ нещо?

— Ще застреляш невъоръжено дете в тила. Разбрах го.

— О, човече, как ви мразя вас, мунитата. Хайде, тръгвай. — Той опря дулото на пистолета в гърба на Томас и двамата излязоха на улицата.