Андромеда [A for Andromeda - bg]

Така беше и с речта. Отначало тя сякаш нямаше никакво понятие — никога не бе плакала, както плачат бебетата, и трябваше да я учат като глухо дете да усети вибрациите на гласните си струни и тяхното предназначение. Ала щом схвана за какво служат, тя започна да учи езика още докато й говореха. За няколко седмици стана грамотна и можеше да разговаря.

За още няколко седмици се научи да се движи като всеки човек — малко сковано, сякаш тялото й се подчиняваше на чужди инструкции, а не на собствените й желания, обаче го правеше грациозно — не беше тромава.

Прекарваше по-голямата част от времето си в своето жилище, но когато не валеше, я извеждаха из пустата околност в закрита кола; позволяваха й да се поразходи на чист въздух с въоръжена охрана, скрита от погледите на всички вън или вътре в лагера.

Тя никога не се оплакваше. Приемаше медицинските прегледи, обучението, постоянния надзор, сякаш й липсваха собствена воля и желания. Всъщност изобщо не даваше израз на чувствата си, като изключим това, че бе гладна преди ядене и уморена в края на деня, но това бе физическа, а не умствена умора. Винаги бе спокойна, покорна и много красива. Наистина се държеше като лунатичка.

Гиърс и Доней се погрижиха за образованието й, като подготвиха специална система, според която цялата университетска програма се вместваше в нещо като летен семинар. Веднъж схванала основите на аритметиката, Андромеда вече нямаше проблеми с математиката. Сякаш бе сметачна машина; справяше се със задачите, все едно че имаше в главата си аритметични таблици и никога не грешеше. Запаметяваше най-сложните прогресии без следа от напрежение. По другите предмети беше натъпкана с факти като енциклопедия. Гиърс и преподавателите й, пращани в Торнес като безконечна, внушителна академична процесия не за да й преподават, защото съществуването й бе голяма тайна, а за да ръководят пряко учителите й, положиха основата на едно общо неспециализирано образование, така че до края на лятото тя имаше теоретичните познания за света на един интелигентен и перспективен абитуриент. Това, което напълно й липсваше, бе житейски опит, както и спонтанност. Макар да притежаваше остър ум и да бе сравнително общителна, продължаваше да прави впечатлението, че ходи и говори като насън.