Андромеда [A for Andromeda - bg]

— Означава, че компютърът е взел едно човешко същество и е направил копие — каза Флеминг, сякаш отговаряше на всички. — Сгрешил е в някои неща — цвета на косата например, но като цяло е свършил доста добра работа. Човешката анатомия може да се изрази в числа, което е и направил; после ни накара да ги въведем.

Хънтър погледна Доней и даде знак на асистентите да вкарат леглото в близкото отделение.

— Все пак компютърът ни направи това, което искахме — каза Доней.

— Нима? Важен е мозъкът — тялото няма никакво значение. Той не е създал човешко същество, а същество от друг свят, което прилича на човек.

— Доктор Гиърс ни каза за теорията ви — рече Хънтър и се отдръпна от събуждащото се в леглото момиче. Доней се поколеба за миг, преди да го последва.

— Може би си прав — каза тя. — Това ще направи нещата още по-интересни.

Флеминг се овладя с явно усилие.

— Какво ще правите с него?

— Ще го… ще я образоваме.

Флеминг се обърна и се отправи към залата на компютъра, а Джуди го последва.

— Какво му е лошото? — попита тя. — Всички останали…

Той се нахвърли срещу нея:

— Когато по-развит разум срещне по-примитивен, той го унищожава. Ето кое е лошото! Човекът от желязната ера е унищожил човека от каменната ера, бледоликите са смазали червенокожите. А какво е останало от Картаген, след като римляните са го прегазили?

— Толкова ли е лошо в края на краищата?

— За нас е лошо!

— Защо трябва да…

— Силните са безжалостни към слабите.

Тя колебливо го докосна по ръката:

— Тогава ще е по-добре слабите да се държат един за друг.

— За това трябваше да помислиш по-рано — рече той.

Джуди не беше толкова глупава, за да го предизвиква повече — тя се върна към своя живот, като го остави сам със собствените му тревоги и съмнения.