Знакът на пламъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цеца Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Знакът на пламъка». Краткое содержание книги:
Започна да слиза предпазливо, взряна в тъмнината зад къщата. Въоръжен човек! Цели се в нея!
Уроците от стрелбището изплуваха в съзнанието й. Натисна спусъка. Пистолетът изрева и дръпна ръката й.
Не обръщай внимание на отката. Гледай в целта.
Не го улучи!
Тя скочи в момента на изстрела му. Беше със заглушител, но Тес определено чу свистенето на куршума над главата си.
Простряна на земята, стисна пистолета и се прицели по-внимателно. От изстрела ушите й писнаха.
Мъжът залитна и падна. Вътрешно ликувайки, изведнъж Тес се стресна от стореното.
Но не можеше да чувства вина. Трябваше да се спасява!
Тя скочи и се понесе към храстите вдясно. В далечината завиха сирени. Пожарната. Или полицията. Някой от съседите се е обадил! Но бяха още твърде далеч. Няма да успеят! Трябва да бяга!
Някой извика пред къщата. Тес се обърна. Мярна й се човек с пушка. Рефлекторно се прицели и стреля, после пак и пак. Първият куршум се заби в стената. Вторият улучи едно дърво зад мъжа.
Но третият го залюля.
Тес отново триумфираше. Но не!
Стрелецът бе още на крака и вдигаше оръжието си. Пистолетът й отново изрева. С втория изстрел повали мъжа на поляната.
Втурна се през цветните лехи, усещайки писъка на куршумите откъм къщата. Отново се хвърли на земята. Търкулна се към храстите и се изви назад към преследващата я фигура, стреля три пъти, пропусна, но накрая го принуди да се свие зад една беседка.
Къщата вече бе цялата в пламъци. Сирените се чуваха по-силно. Наближаваха. Мъжът надникна иззад беседката и Тес отново стреля.
Той се претърколи и се скри от погледа й.
Надяваше се да го е улучила, но можеше и само да е разцепила дървото край лицето му.
Нямаше значение. Трябваше да бърза!
Тя пропълзя през тесен проход между храстите на плета и скочи на крака оттатък. Хукна през сенките на съседната градина, смущавани от отблясъците на пожара.
Цялата къща светеше. Представяше си изплашените съседи, изскочили на улицата от страх, че пожарът може да се прехвърли при тях.
През грохота от пожара чу звук от чупене на клонки отзад. Тя се обърна и стреля още три пъти към плета. Чу стон и отново затича към сгъстяващите се сенки на обширната градина. Провираше се край дървета, прескачаше цветни лехи, внезапно изскочи на ръба на малко езерце с лилии и едва не полетя във водата, но успя да запази равновесие, мина край него и препусна още по-бързо нататък.
Брой си изстрелите, казваше баща й.
Но в паниката Тес беше забравила това правило. Колко пъти беше стреляла?
Не помнеше. Със сигурност над десет. Може би тринадесет или… Пълнителят е почти празен. Побиха я студени тръпки, макар че от нея се лееше пот. Трябваше да пести куршумите.
Стигна до нов жив плет. Не се сдържа и се обърна назад към пламтящата на стотина метра отзад къща. Пламъци излизаха вече и от нейната стая. Изпълни я ярост. Спомените, младостта й бяха разрушени. Убеди се, че вече никой не я преследва, приведе се бързо и се промъкна през плета.
В следващия двор се сети, че не може да продължава в същата посока. Преследвачите можеха да я изпреварят по улицата и да й устроят засада отпред. Единствената й надежда бе, че приближаващите сирени ще ги принудят да се спасяват.
Но не можеше да разчита на това. Задъхана и объркана, тя смени рязко посоката и хукна към задната част на градината. Между басейна и тенискорта се натъкна на висока стена. Наоколо нямаше нито стълба, нито дърво, нищо, което да й помогне да се прехвърли през стената.
Нищо.
Върна се към басейна. До навеса видя дълъг метален прът с мрежа накрая, очевидно за почистване на водата от паднали листа. Бързо! Натисна края на пръта, огъна го. Беше достатъчно здрав, но еластичен.
Усещаше пулсирането на кръвта в слепоочията си. Нямаше друг избор. Напъха пистолета в чантата. Стисна пръта, вдигна предния му край и се засили към стената.
Овчарският скок не беше любимото й упражнение. В момента, когато се издигна нагоре, прътът се огъна и се счупи! Тя го пусна и се стовари срещу зида, но успя да се хване за ръба и да се изкатери върху него.
Отгоре, без да обръща внимание на издраните си кървящи ръце, Тес легна, увисна от другата страна и скочи в тъмното. За щастие я посрещна само меката градинска почва. Сви колене и с тренирано умение се претърколи настрани в цветята.
Отново скочи на крака. В мрачината пред нея се мержелееха неясни очертания на дървета и силуета на другата къща. Извади пистолета и затича към тях.
Когато беше на десет години, тук живееше най-добрата й приятелка. Често играеха в този двор на криеница. Спомни си как беше намерила такова скривалище, че приятелката й не успя да я открие.