Знакът на пламъка

Баща й използваше тази спалня, когато се връщаше късно след извънредни съвещания в Държавния департамент и не искаше да безпокои майка й.

Но сега стаята приличаше на замръзналия интериор в къщата на Мис Хавишам от „Големите надежди“. Шестгодишен слой прах покриваше всичко — килима, леглото, масичките, лампите, телефона, бюрото. Паяжини замрежваха ъглите и висяха от тавана. Тес имаше чувството, че влиза в гнездо на паяци. Въздушното течение от рязкото отваряне на вратата вдигна облак прах и разлюля паяжините.

— Мамо!

— Тъкмо исках да ти кажа.

Ужасена, Тес се втурна вътре, вдигайки прах с всяка своя стъпка. Размахвайки ръце, тя се опитваше да махне лепкавите паяжини от себе си.

— Оставих всичко, както беше. — Майка й я последва. — Когато ми съобщиха за смъртта му, погледнах за последен път стаята, затворих вратата и повече не съм влизала тук. Казах на прислугата да не я пипат.

С нарастващо отвращение Тес забеляза, че дори чехлите на баща й стояха до леглото. Нямаше време да пита майка си откъде й е хрумнало да превърне тази стая в храм или, по-точно в гробница. Димът се сгъстяваше. Интересуваше я само едно!

Тя дръпна чекмеджето на нощното шкафче, страхувайки се, че баща й може да е взел пистолета със себе си в Бейрут. Въздишка на облекчение се изтръгна от гърдите й, когато го видя на мястото му.

По време на службата си във Виетнам баща й беше на оперативна работа в разузнаването на флота. Там беше срещнал Брайън Хамилтън, генерал от флотата, наблюдаващ корпуса „Око“. След войната баща й отиде в Държавния департамент, в неговия малко известен разузнавателен отдел. Брайън Хамилтън също премина в Държавния департамент, когато се пенсионира от армията — във външното министерство, където привлече скоро и баща й. Но той запази навиците си от Виетнам. Въпреки че рядко се налагаше да носи оръжие при опасни мисии в други страни, той държеше пистолета под ръка у дома си в случай, че някой се опита да проникне в къщата през нощта.

Беше швейцарски 9-милиметров полуавтоматичен Зиг-Зауер. Компактен, с къса цев, той имаше в пълнителя шестнадесет патрона и беше с двойно действие. Трябваше само да натискаш спусъка.

Тес знаеше това, защото още на дванадесет години бе проявила любопитство и баща й бе решил, че е по-добре да я обучи, за да уважава оръжието и да стои настрана от него. Тес предпочиташе момчешките игри. Не се плашеше от оръжие като другите момичета и стрелбата й се удаваше така лесно, както баскетбола и гимнастиката.

Баща й често я вземаше със себе си на полигона за стрелба. Учеше я да разглобява пистолета, да го почиства и сглобява отново. Показа й как да се прицелва — държейки пистолета с две ръце с двете очи отворени. Номерът беше да не фокусираш погледа си върху мерника, а върху целта. Така мерникът изглежда размазан, но се свиква. Щом се мериш в целта, трябва да я виждаш ясно. Ако се фокусираш върху мерника, а целта е замъглена, значи се целиш лошо.

Не дърпай рязко спусъка. Просто го натисни.

Тя се притесняваше от отката, но за нейно облекчение още от първия път се оказа, че не е толкова страшен. Всъщност й харесваше — той и шумът от изстрела, проникващ през наушниците, я караха да усеща мощта на оръжието. Накрая Тес се научи от двадесет и пет метра да вкарва всичките шестнадесет куршума в кръг с размер на баскетболна топка. Но след постъпването в колежа изведнъж загуби интерес към стрелбата. А и баща й често отсъстваше от дома.