Знакът на пламъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цеца Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Знакът на пламъка». Краткое содержание книги:
Ами ако са вътре?
Ще искат да ни попречат да излезем! За да изглежда като нещастен случай!
А ако опитаме… Ще ни убият вместо огъня!
— Тес, защо се бавиш? — Майка й беше притиснала ръкава на нощницата към устата си, дишайки с мъка. — Какво има? Димът се сгъстява! Ще се задушим, ако…
— Мамо? — на фона на лошото предчувствие неочаквана мисъл прониза съзнанието й. — Какво стана с татковия пистолет? Пазиш ли го още?
Майка й кашляше.
— Толкова ли е важно? Трябва да…
— Пистолета, мамо! Какво направи с него?
— Нищо. Там е където си беше, както и всичко останало. — Даже след шест години мъката опъна чертите на лицето й. — Знаеш, че не можех да се разделя с нищо негово.
Зад тях се виеше дим. Долу във вестибюла тъмнината се наруши от колебливи проблясъци.
Огънят!
Тес настръхна. Сграбчи майка си за раменете.
— В спалнята му ли е?
— Да. Оставих я както беше в деня, когато се сбогува и замина за Бейрут.
Тес пламенно я целуна по бузата.
— Господ да те благослови! Бързо! Ела с мен!
— Но ние трябва… Нищо не разбирам!
— Нямам време да ти обясня! Помни само, че те обичам, мамо! Опитвам се да те спася!
— Това ми стига — майка й дишаше с труд.
Хвърляйки ужасен поглед към проблясъците долу, Тес задърпа майка си по коридора.
— Само се моли на Бога и прави каквото ти казвам.
Тя стигна до стаята на баща си и блъсна вратата. Посегна в тъмното да светне.
— Преди това… Тес, трябва да ти кажа нещо.
— Не сега!
Но щом щракна ключа и лампата светна, Тес разбра за какво искаше да я предупреди майка й.
Баща й използваше тази спалня, когато се връщаше късно след извънредни съвещания в Държавния департамент и не искаше да безпокои майка й.
Но сега стаята приличаше на замръзналия интериор в къщата на Мис Хавишам от „Големите надежди“. Шестгодишен слой прах покриваше всичко — килима, леглото, масичките, лампите, телефона, бюрото. Паяжини замрежваха ъглите и висяха от тавана. Тес имаше чувството, че влиза в гнездо на паяци. Въздушното течение от рязкото отваряне на вратата вдигна облак прах и разлюля паяжините.
— Мамо!
— Тъкмо исках да ти кажа.
Ужасена, Тес се втурна вътре, вдигайки прах с всяка своя стъпка. Размахвайки ръце, тя се опитваше да махне лепкавите паяжини от себе си.
— Оставих всичко, както беше. — Майка й я последва. — Когато ми съобщиха за смъртта му, погледнах за последен път стаята, затворих вратата и повече не съм влизала тук. Казах на прислугата да не я пипат.
С нарастващо отвращение Тес забеляза, че дори чехлите на баща й стояха до леглото. Нямаше време да пита майка си откъде й е хрумнало да превърне тази стая в храм или, по-точно в гробница. Димът се сгъстяваше. Интересуваше я само едно!
Тя дръпна чекмеджето на нощното шкафче, страхувайки се, че баща й може да е взел пистолета със себе си в Бейрут. Въздишка на облекчение се изтръгна от гърдите й, когато го видя на мястото му.
По време на службата си във Виетнам баща й беше на оперативна работа в разузнаването на флота. Там беше срещнал Брайън Хамилтън, генерал от флотата, наблюдаващ корпуса „Око“. След войната баща й отиде в Държавния департамент, в неговия малко известен разузнавателен отдел. Брайън Хамилтън също премина в Държавния департамент, когато се пенсионира от армията — във външното министерство, където привлече скоро и баща й. Но той запази навиците си от Виетнам. Въпреки че рядко се налагаше да носи оръжие при опасни мисии в други страни, той държеше пистолета под ръка у дома си в случай, че някой се опита да проникне в къщата през нощта.
Беше швейцарски 9-милиметров полуавтоматичен Зиг-Зауер. Компактен, с къса цев, той имаше в пълнителя шестнадесет патрона и беше с двойно действие. Трябваше само да натискаш спусъка.
Тес знаеше това, защото още на дванадесет години бе проявила любопитство и баща й бе решил, че е по-добре да я обучи, за да уважава оръжието и да стои настрана от него. Тес предпочиташе момчешките игри. Не се плашеше от оръжие като другите момичета и стрелбата й се удаваше така лесно, както баскетбола и гимнастиката.
Баща й често я вземаше със себе си на полигона за стрелба. Учеше я да разглобява пистолета, да го почиства и сглобява отново. Показа й как да се прицелва — държейки пистолета с две ръце с двете очи отворени. Номерът беше да не фокусираш погледа си върху мерника, а върху целта. Така мерникът изглежда размазан, но се свиква. Щом се мериш в целта, трябва да я виждаш ясно. Ако се фокусираш върху мерника, а целта е замъглена, значи се целиш лошо.
Не дърпай рязко спусъка. Просто го натисни.
Тя се притесняваше от отката, но за нейно облекчение още от първия път се оказа, че не е толкова страшен. Всъщност й харесваше — той и шумът от изстрела, проникващ през наушниците, я караха да усеща мощта на оръжието. Накрая Тес се научи от двадесет и пет метра да вкарва всичките шестнадесет куршума в кръг с размер на баскетболна топка. Но след постъпването в колежа изведнъж загуби интерес към стрелбата. А и баща й често отсъстваше от дома.