Знакът на пламъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цеца Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Знакът на пламъка». Краткое содержание книги:
Сега Тес забърза към него, като се надяваше да го намери непроменено. Когато чу шума от водата, забърза.
В ъгъла на двора имаше натрупани овални камъни, имитиращи алпинеум, от върха на който се спускаше поточе, лъкатушещо към езеро с рибки. Водата се издигаше до върха с помпа, разположена в ниша, затворена с метален капак, предпазващ я при лошо време. Тес коленичи и зашари с ръце в тъмнината, търсейки капака.
Промъкна се в нишата и затвори капака зад себе си. В пълната тъмнина седна свита до бръмчащата помпа, обви колене с ръце и оброни глава върху тях. Цялото тяло я болеше, но поне можеше да отдъхне и да реши какво да предприеме.
Болките в тялото не бяха нищо в сравнение с раната в душата й. Майка й беше мъртва! Не можеше да го повярва. Не можеше да го приеме. Не можеше да приеме също, че беше убила поне двама души нощес, въпреки че прокле убиеца на майка си и даде дума да отмъсти. Щеше да повърне. Но вместо това само захлипа разтреперана в студеното, влажно, тъмно убежище.
Имаше нужда да събере мислите си. След време, когато наоколо стане безопасно, ще се измъкне. Но по-важно е да разбере кой я преследва и защо превърнаха живота й в ад. И да отмъсти. Горчивата мисъл за отмъщение не я напускаше. Да, със сигурност някой трябва да плати.
Попипа чантата си на кръста. Докато се отпускаше във властта на умората, си спомни за снимките, по-точно за онази — на барелефа. Мускулест, дългокос, снажен мъж, възседнал бик и забил нож в шията му, куче, скачащо срещу бликащата кръв, змия, устремена към житни стръкове и скорпион, нападнал тестисите на бика.
Лудост!
В прашната класна стая на изоставеното училище в Бруклин хамелеонът завърши доклада си. За момент всички останаха мълчаливи.
— Значи жената се измъкна? — попита накрая четвъртият мъж, въртейки несъзнателно пръстена си с кръст и меч върху рубина.
— Предполагам. Нашият човек зад къщата я видял, когато се спускала от дървото. Застреляла двама.
— Но откъде е взела оръжие?
Хамелеонът вдигна рамене.
— И вие сте сигурни, че не са я проследили и заловили? — попита вторият.
— Не сме сигурни. Сирените на пожарната и полицията им дали достатъчно време да вдигнат убитите си и да изчезнат преди властите да пристигнат.
— Надявам се, че и нашият човек се е изнесъл навреме — вметна третият.
Хамелеонът кимна.
— Мисля, че и жената е в безопасност.
— Но не знаем къде е. Както и враговете. Доколкото разбирам, вие се надявахте да я използвате като примамка. Но планът ви пропадна. Отново сме там, откъдето тръгнахме.
— Не съвсем. Скоро ще знаем къде е. Нали подслушваме телефона й. И телефона на полицая. Представете си я — отчаяна, уплашена, объркана — какво мислите, че ще направи?
— Разбира се — каза шестият. — Ще потърси полицая.
— И той ще ни отведе при нея. Но аз не се съмнявам, че и врагът е стигнал до този извод. Те имат такъв опит.
— Да, доказали са способността си да оживяват. Непрекъснато подушват капаните ни — петият мъж изписваше с пръст фигури по прашния чин.
— Може би не и сега. Ловът продължава. В момента полицаят е примамката. Поставил съм хора да го следят и да дебнат за противника.
— Тогава да се включим в лова — предложи четвъртият.
— Разбира се — присъедини се третият.
Другите също станаха.
— Един момент — спря ги с жест хамелеонът. — Трябва да ви кажа още нещо. Както знаете, вредителите — нашият враг — активизираха дейността си. Не можем да предвидим ужасите, до които могат да стигнат в резултат на дяволските си грешки. В същото време и ние допуснахме много тактически грешки през последната седмица. Признавам, че някои бяха мои. Но днес е решителният ден. Последните събития показаха колко е нестабилна ситуацията. Мислех, че можем да се справим сами. Но вече не съм уверен. Не страдам от излишна гордост. Затова без да се колебая помолих за помощ.
— Помощ?
— Свързах се с висшестоящето ниво и обясних ситуацията. Те се съгласиха с оценката ми и приеха молбата за помощ. В дванадесет и половина на летище Кенеди пристига екип от специалисти.
— Специалисти? — пребледня шестият мъж.
— Точно така. Поисках екип от екзекутори.
ЧАСТ ВТОРА
Насилие и възмездие
Свещената жертва
Лейтенант Крейг обитаваше гарсониера в приземния етаж на една преустроена къща на Бликър стрийт в долната част на Манхатън. Някога имаше къща в Куинс, но преди четири години при развода я получи бившата му жена.